Боне се замисли за Фрея Расмусен и се запита къде ли беше сега, как вървеше пътуването ѝ до Америка. За момент я видя толкова ясно и близо, че можеше да усети топлината ѝ, но гласът на Чичо продължи да шепти и прогони съня.
— Ана, така се казваше робинята. Ана Фанг. Интересно име за един поет. Пазех я от тежката и опасна работа и ѝ давах хубава храна и хубави дрехи. Обичах я и тя също ми каза, че ме обича. Имах намерение да я освободя и да се оженим. Не ми пукаше какво мисли семейството ми за нея. Оказа се, че през цялото време Ана си е играла с мен. Докато се прехласвах по красотата ѝ, тя се промъквала тайно в станцията ми за асимилиране и задигнала стар балон от дирижабъл, два двигателя и накарала работниците ми да ги монтират на гондола под претекста, че аз така съм наредил. Продала подаръците ми и купила гориво и газ. И един ден, докато все още се опитвах да измисля нещо, което се римува с Фанг, и дума, с която да опиша точния цвят на ушите ѝ, ми съобщиха, че е избягала. Построила си дирижабъл от всички части, които откраднала, разбираш. Това беше краят на живота ми в Аркангел. Семейството ми се отказа от мен, директорът нареди да ме арестуват с обвинение, че съм помогнал за бягството на роб, и ме прогониха на леда с нищо. Нищо.
Боне успяваше да си поеме малки глътки въздух, но никоя от тях не беше достатъчно голяма, за да напълни дробовете му.
— О, такива неща изграждат характера, Боне. Присъединих се към банда снегомади боклучари, които плячкосваха останките на Гримзби. Избих ги един по един. Откраднах им подводницата. Дойдох тук, долу. Заех се с обирджийство — откраднах някои неща, за да заместя онези, които бях изгубил. Започнах също така да събирам информация, защото се заклех, че никой вече няма да има тайни от мен. Затова може да се каже, че тя ме направи човека, който съм днес, тази вещица Ана Фанг.
Името, което се повтаряше отново и отново, си проправи път през вихъра от цветни светлини, които избухваха в главата на Боне.
— Фанг — опита се да каже той.
— Точно така — прошепна Чичо. — Преди известно време разбрах какво се случва в Грабителско гнездо. Всички онези снимки и настоятелността, с която се опитваха да намерят „Джени Ханивър“. Или правят музей на Ана Фанг, казах си аз, или се опитват да я върнат обратно.
Боне си спомни подслушвателния пост и жестоките и объркващи последици от нападението. Няколко камери все още функционираха и докато операторите им отчаяно търсеха някаква следа от обирджиите, зърнаха Фанг Преследвачката и чуха отвратителния ѝ мъртвешки глас, който шептеше за война.
— Затова вложих толкова много усилия в мисията на Грабителско гнездо — обясни Чичо. — Само си помисли! Да открадна жената, която доведе до падението ми преди години. Кариерата ми се връща в стартова позиция като змия, която си изяжда опашката! Поетично възмездие! Смятах да доведете тази преследвачка тук, долу, да я препрограмирам и да я направя отново моя робиня, докато слънцето не изгасне и целият свят не замръзне! И щях да го направя. Ако не беше взривил многокраките бомби и не беше принудил Зеленушко да пусне момчетата си прекалено рано, планът щеше да сработи. Но ти развали всичко, Боне. Просто опропасти всичко.
— Моля те… — съумя да изрече момчето, като с огромни усилия събра достатъчно въздух и внимателно образува думите. — Моля те…
— Какво ме молиш? — подигра му се Чичо. — Да те оставя жив? Да те убия? Не и след онова, което направи, Боне. Момчетата трябва да имат някого, когото да винят за случилото се със Зеленушко, и проклет да съм, ако това ще съм аз. Затова ще висиш там, докато се задушиш, после ще продължиш да висиш, докато миризмата не стане прекалено непоносима дори за Изгубените момчета, и накрая ще те изхвърлим навън във водата. Просто за да напомня на всички, че Чичо Знае Най-Добре.
Последва дълга въздишка, шумолене на пръсти върху микрофона и после звук като пукане на балон, който подсказваше, че високоговорителят е изключен и дори фоновият статичен шум изчезна. Въжето изскърца и помещението се завъртя. Океанът натискаше стените и прозорците на Гримзби и търсеше начин да влезе. Боне потъваше в мрак, идваше в съзнание и отново потъваше.