Госпожица Пай отвори един вентилационен отвор и силният глас долетя до тях.
— Поздравления, жители на Анкъридж! Градът ви беше избран за плячка от великия Аркангел! Бичът на Севера е на един ден път от тук и бързо приближава. Изгасете двигателите си, спестете ни преследването и ще се отнесем добре с вас.
— Не могат да ни изядат! — каза госпожица Пай. — Не и сега! О, положението наистина е много лошо!
Фрея се почувства вцепенена, като че ли беше паднала в ледена вода. Госпожица Пай я гледаше, както и всеки друг на мостика. Всички чакаха Ледените богове да проговорят чрез нея и да им кажат какво да правят. Маркграфинята се зачуди дали да не им каже истината. По-добре щеше да е да бъдат изядени от Аркангел, отколкото да бягат безкрайно по непознатия лед към един континент, който в крайна сметка наистина беше мъртъв. След това си спомни всичко, което беше чувала за града хищник и за начина, по който третира хората. Не, не, всичко друго е по-добре от това — помисли си тя. — Не ми пука дали ще паднем през леда, или ще умрем от глад в Америка, те няма да ни хванат!
— Изгасете двигателите си! — изкрещя Масгард.
Фрея погледна на изток. Ако Аркангел се движеше по гръбнака на Гренландия, вероятно наистина се намираше на разстоянието, което твърдеше Ловеца, но Анкъридж все още можеше да му избяга. Градът хищник нямаше да посмее да навлезе толкова навътре в тези непознати ледени полета. Затова бяха изпратили Ловците на Масгард…
Маркграфинята не разполагаше с високоговорител като нападателя си, за да отговори, затова взе един молив от навигационната маса и на гърба на една от картите написа с големи букви „НЕ!“.
— Госпожице Пай — каза тя, — моля предайте на господин Скейбиъс „Пълен напред“.
Госпожица Пай отиде при уредбата. Фрея притисна съобщението си в стъклото. Видя как Масгард присви очи, за да го прочете, и начина, по който се промени лицето му, когато успя. Той се върна обратно в гондолата, затвори люка и дирижабълът обърна.
— Какво могат да направят, в края на краищата? — попита един от навигаторите. — Няма да ни нападнат, защото не искат да повредят нещата, заради които ще ни изядат.
— Обзалагам се, че Аркангел е на много повече от един ден път от нас! — заяви госпожица Пай. — Ах, този огромен градояд! Сигурно са отчаяни, иначе не биха изпратили някакви разглезени контета да си играят на аеропирати. Е, Фрея, ти разгада блъфа им. Ще им избягаме съвсем лесно!
„Турбулентност в ясно небе“ се спусна в кишата зад града и изстреля няколко ракети в подпорите на колелото на кърмата. От него се надигнаха дим, искри и пламъци. Оста поддаде, колелото се изкриви настрана и се плъзна по леда, като все още беше закрепено за задвижващите вериги и изкривените подпори и се превърна в импровизирана котва, която спря града.
— Бързо! — провикна се Фрея, чиято паника нарасна още повече, когато светлините на дирижабъла се надигнаха от облака лед. — Градът трябва да тръгне отново! Спуснете гъсеничните вериги…
Госпожица Пай беше пред уредбата и слушаше докладите от долу.
— О, Фрея, не можем. Колелото е прекалено тежко, за да бъде влачено след нас. Трябва да се отреже, но Сьорен казва, че това ще отнеме часове!
— Не разполагаме с толкова! — изкрещя маркграфинята и осъзна, че не разполагаха дори с минути. Отиде при госпожица Пай и двете погледнаха към аеропристанището. „Турбулентност в ясно небе“ се приземи за кратко, колкото да избълва няколко тъмни и бронирани фигури, които слязоха надолу по стълбите, за да завземат машинното отделение. Дирижабълът отново полетя и увисна в небето над Щурвала. Стъклените стени на сградата поддадоха под тежестта на ботушите на мъжете, които се спуснаха с въжета от гондолата му. Те слязоха на мостика под съпровод от хвърчащи стъкла, писъци, крясъци, проблясващи на светлината мечове, преобърната навигационна маса. Фрея изгуби госпожица Пай и остана сама. Побягна към асансьора, но там вече имаше някого. Целият беше във вълна, носеше броня и се хилеше. Големите му, облечени в ръкавици ръце посегнаха да я хванат и единственото, което ѝ мина през главата в този момент, беше: Бихме целия този път само за да бъдем изядени!
31.
Чекмеджето с ножовете