Том сви рамене.
— Опасявам се, че ги нямаше в библиотеката на Лондонския музей…
— Разбира се! Гилдията на така наречените историци! Пфу! Прашасали дърти пръдльовци… Знаеш ли, някога кандидатствах при тях. Главният им историк, Тадеус Валънтайн, ме отряза! Само защото не му харесаха откритията, които бях направил при пътуването ми до Америка!
Интересът на Том веднага беше привлечен. Не му харесваше някой да определя старата му гилдия като дърти пръдльовци, но Валънтайн беше различен. Валънтайн беше убил по жесток начин родителите на Хестър и беше се опитал да убие него самия. Всеки, който не харесва Валънтайн, беше добре дошъл.
— Какво намерихте в Америка, професоре?
— О, хм, Том, то си е цяла история! Искаш ли да я чуеш?
Младежът кимна. Тази вечер нямаше как да напусне пилотската кабина заради силния вятър от юг, така че щеше да се радва да чуе една добра история. Приказките на Пенироял бяха събудили нещо у него, спомен за едни по-прости времена, когато се свиваше под завивките си в спалното помещение на чираците трета степен и четеше на светлината на факла историите на великите изследователи историци Монктън Уайлд, Чънг-Мей Спофърт, Валънтайн, Фишакър и Комптън Карк.
— Да, моля, професоре — отвърна той.
4.
Домът на смелите
— Северна Америка — започна Пенироял — е мъртъв континент. Всички знаят това. Открит е през 19244 от Христофор Колумбо, велик изследовател и детектив. Америка се превръща в империя, която някога е владяла целия свят, но е изцяло унищожена по време на Шейсетминутната война. Тя е дом на обитавани от духове червени пустини, отровни тресавища, образувани от атомни бомби кратери, ръжда и безжизнени камънаци. Само шепа дръзки изследователи смеят да стъпят там, археолози като Валънтайн и бедната майка на твоята приятелка, за да събират останки от Стара технология от древните бункери комплекси.
— Обаче се носят слухове. Истории. Приказки, разказвани от пияни стари въздушни моряци в западнали аерокервансараи. Небивалици за дирижабли, които са се отклонили от курса си и са се озовали над една много различна Америка: зелени гори, пасища и огромни сини езера. Преди около петдесет години летец на име Снори Улвесон твърди, че е кацнал на зелена местност, която нарекъл Вайнленд, и направил карта за лорд-кмета на Рейкявик. Разбира се, когато съвременните изследователи тръгнали да търсят тази карта, не намерили никаква следа от нея в библиотеката на Рейкявик. Що се отнася до другите истории, крайният резултат е все един и същ: пилотите, опитали се да намерят мястото, не успявали. Или пък, когато кацали с дирижаблите си на зелени местности, които изглеждали много приветливи от високо, се оказвали токсични водорасли, избуяли в запълнен с вода кратер.
— Истинските историци като нас, Том, са наясно, че в подобни легенди винаги се крие частица истина. Събрах всички истории, които чух, и реших, че има неща, които си струва да бъдат проверени. Дали Америка е мъртва, както мъдри хора като Валънтайн винаги са твърдели? Или е възможно да съществува място, далеч на север от мъртвите градове, които ловците на Стара технология посещават, където реките от разтопен лед, идващи от покрайнините на Ледената пустош, са отмили отровите и са позволили на Мъртвия континент да процъфтява отново?
— Аз, Пенироял, бях твърдо решен да открия истината! В далечната пролет на ’89 направих първата крачка. Тръгнахме моя милост и още четирима спътници с дирижабъла ми „Алън Куотърмейн“. Прекосихме Атлантическия океан и скоро кацнахме край бреговете на Америка близо до място, което древните карти наричат Ню Йорк. То беше мъртво, каквито бяха и очакванията ни — намерихме няколко огромни кратера, чиито страни бяха стопени от силната жега, причинена от онзи хилядолетен конфликт, и се бяха превърнали в субстанцията, която наричаме детонационно стъкло.
— Отлетяхме отново и поехме на запад в самото сърце на Мъртвия континент. Тогава бяхме връхлетени от бедствие. Бури с почти свръхестествена ярост разбиха бедния ми „Алън Куотърмейн“ по средата на огромна и замърсена пустош. Трима от спътниците ми загинаха при катастрофата, а четвъртият почина няколко дни по-късно, отровен от водата във водоем, който изглеждаше чист, но който вероятно беше замърсен с някакъв отвратителен химикал от Стара технология — целият посиня и замириса на непрани чорапи.