— Това е… нещо много добро. — Корвъс се изправи, отиде отново до бюрото си, измъкна закопчана с цип чанта от едно чекмедже и сложи камъка вътре с изключително внимание, сякаш представляваше безценно бижу.
— Образец, нали? — осмели се да попита Мадокс.
Корвъс се наведе, отключи друго чекмедже и измъкна дебела пачка долари, привързани плътно с гумени ластичета.
— Няма нужда да го правите, д-р Корвъс. Останаха ми от парите…
Тънките устни на мъжа се изкривиха:
— За неочаквани разходи. — Той притисна пачката в ръката на Мадокс. — Знаеш какво трябва да правиш.
Мадокс прибра парите в сакото си.
— Довиждане, господин Мадокс.
Мадокс се обърна и тръгна сковано към вратата, която Корвъс отключи и задържа отворена за него. Стори му се, че го полазват мравки по гърба, докато минаваше. Миг по-късно Корвъс сложи твърдата си ръка върху рамото му и го стисна; бе една идея по-силно, за да мине за приятелски жест. Усети, че мъжът се навежда и шепне в ухото му, натъртвайки всяка сричка:
— Бележника.
Хватката около раменете му се освободи и той чу вратата да се затваря меко след него. Мина бързо през празния офис на секретарката и излезе в обширния коридор, където стъпките му отекнаха шумно.
Бродбент. Щеше да се погрижи за кучия син.
6.
Том седеше на кухненската маса облегнат в стола си и чакаше кафето в тенекиената кафеварка на печката да кипне. Юнският бриз шумолеше в листата на тополовите дървета отвън и смъкваше от тях пуха, който се носеше из въздуха като снежинки. Отвъд двора се виждаха конете в яхърите, бяха заврели носове в сеното, което Сали им бе сложила в яслите тази сутрин.
Сали влезе, все още с нощния си халат, и премина през плъзгащата се стъклена врата, осветена от изгряващото слънце. Бяха женени по-малко от година и всичко бе все още ново. Той я загледа как вдига кафеварката, как надниква в нея, правейки физиономия и отново я връща на котлона.
— Не мога да повярвам, че правиш кафето по такъв начин.
Том се усмихна.
— Тази сутрин изглеждаш омагьосващо.
Сали го погледна и отметна падналата върху лицето си коса.
— Реших да оставя Шейн да се оправя в клиниката днес — каза Том. — Единственото, което трябва да свърши, е да се погрижи за един кон с колики в Еспаньола.
Той подпря ботушите си на табуретката и загледа как Сали приготвя собственото си, състоящо се от какво ли не, кафе, като разби млякото на пяна, добави чаена лъжичка мед, след което наля натурален шоколад от шейкъра. Това беше нейният сутрешен ритуал и Том не се уморяваше да я гледа.
— Шейн ще разбере. Не съм се прибирал през по-голямата част от нощта, заради тази… работа в Лабиринта.
— Полицията има ли някакви предположения?
— Не. Няма тяло, няма мотиви, никой не липсва — само някоя и друга кофа пясък, пропит с кръв.
Сали потрепери.
— Какво смяташ да правиш днес? — попита го тя.
Той седна на стола срещу нея и бръкна в джоба си, откъдето извади омачкано тефтерче.
— Трябва да намеря Роби, където и да се намира тя, и да й го предам.
Сали се намръщи.
— Том, продължавам да мисля, че трябва да съобщиш в полицията.
— Дадох обещание.
— Безотговорно е да криеш доказателства.
— Обещах му да не го давам на полицията.
— Сигурно е бил замесен в нещо незаконно.
— Може би, но дадох обещание на умиращ човек. А освен това просто не мога да отида и да го предам на онзи детектив, Уилър. Не остави у мен впечатлението, че умът му щрака, или че ръцете го сърбят за работа.
— Бил си принуден да обещаеш. Това не важи.
— Ако беше видяла отчаянието върху лицето му, щеше да разбереш.
Тя въздъхна.
— Значи си решил да търсиш тази мистериозна дъщеря?
— Мисля да започна от търговския център „Сънсет“ — ще проверя дали се е отбивал да купува бензин или зеленчуци. Може да огледам някои от горските пътища за нагоре, да потърся колата му.
— И следи от конски копита.
— Да. И следи от конски копита.
Неканен, споменът за умиращия човек отново се върна в съзнанието му. Беше образ, от който не можеше да се освободи; напомни му за смъртта на собствения му баща, за отчаяното усилие, с което се бе вкопчил в живота през онези последни секунди на болка и страх, когато цялата надежда бе изгубена. Някои хора не могат да напуснат лесно живота.