Том опипа врата му за пулс и бе шокиран, когато го усети.
— Мъртъв ли е? — погледна го Сали.
— Не.
— Какво ще правим?
Том се опита да откъсне просмукания крачол, но дънките бяха твърде здрави. Издърпа един нож от колана на мъжа, разцепи с едно движение плата и го откъсна. Кракът и слабините бяха в ужасно състояние, но той не можеше да види нищо заради голямото количество кръв. Куршумът беше излязъл зад коляното, разкъсвайки го почти напълно. Кръвта продължаваше да блика, макар и слабо.
— Изглежда куршумът е засегнал бедрената артерия.
Сали се огледа.
— Помогни ми да го пренесем в сянката до онази скала.
Те го вдигнаха. Том отряза едно парче от ризата си и направи хлабав турникет, превързвайки го така, че да спре кръвотечението. След това пребърка джобовете на мъжа и извади портфейла му. Отвори го, извади шофьорска книжка от щата Охайо със снимка на мъжа — гледаше арогантно, с крива усмивка. Истински психопат.
— Джимсън Джей Мадокс — прочете той на глас. Прегледа портфейла и извади дебела пачка банкноти, кредитни карти и квитанции. Една омърляна визитна картичка привлече вниманието му:
Айън Корвъс
Помощник-куратор
Отдел Гръбначна палеонтология
Американски природонаучен музей
Сентръл Парк Уест, Седемдесет и девета улица
Ню Йорк, 10024
Обърна я. На гърба с уверена ръка бе изписан адрес на клуб, номер на клетъчен телефон, имейл адреси. Той я подаде на Сали.
— Това явно е човекът, за когото е работил — каза тя. — Човекът, който го е измъкнал от затвора.
— Трудно ми е да повярвам, че учен от музей като този би могъл да се замеси в отвличане, кражба и убийство.
— Когато залозите са достатъчно високи, има хора, които са готови на всичко.
Тя му върна визитната картичка и Том я пъхна в джоба си заедно с шофьорската книжка. Разгледа останалата част от портфейла, след това бързо претърси другите джобове. Намери бележника, извади го и го вдигна.
— Добре, добре, както знаеш — каза Сали.
Той го сложи в джоба си. В малка кожена кесийка, закопчана около кръста на мъжа, откри допълнителни муниции за пистолета. Огледа се — мъжът продължаваше да лежи на земята, там, където го бяха оставили. Пъхна ги в колана си и закопча кесийката около собствения си кръст.
— Наистина ли смяташ, че ще имаш нужда от всичко това? — попита Сали.
— Нашият човек може да е с партньор.
— Не мисля.
— Човек никога не знае.
По мъжа нямаше друго интересно. Том отново опипа пулса му. Едва доловим, но се усещаше. Искаше му се да е мъртъв: щеше да е по-просто. Шокира го, че не може да изпита и най-леко съжаление към този човек.
Карабината му лежеше на няколко крачки и Том я взе, извади празния пълнител и го изхвърли. В кожената кесийка имаше втори, който той изпразни и зареди патроните.
— Да тръгваме.
— Ами той? — погледна го Сали.
— Единственото, което можем да направим за него, е да излезем оттук и да потърсим помощ. Ако кажем истината, пиши го умрял. — Том я прегърна. — Готова ли си?
Хванати ръка за ръка, като се подкрепяха един другиго, те се спуснаха по коритото. След десет минути вървяха в тишина. Том спря изненадан.
Една фигура в расо крачеше срещу тях с вдигнати ръце. Беше монахът — Уайман Форд.
— Том! — изкрещя човекът. — Той жестикулираше възбудено и след като спря за миг, се затича. В същия момент Том чу далечен тътнещ звук и видя странен малък самолет без прозорци и със заоблен сляп нос, да се показва зад ръба на каньона и да прави бавен завой срещу тях.
5.
Мелъди се взираше в екрана на компютъра, по който течаха данните от последния анализ на микросондата. Тя примига няколко пъти, завъртя очи в едната посока, после в другата, опитвайки се да ги фокусира. Странно колко изтощена и възбудена в същото време се чувстваше; главата й звънтеше, сякаш бе прекалила с мартини. Погледна към големия часовник в лабораторията. Четири следобед. Не беше спала почти четиридесет часа.
Тя натисна един клавиш и запази данните. Бе направила всички възможни изследвания на пробата и бе получила отговори на повечето от основните въпроси. Единственият неясен момент си оставаше венерината частица. Бе решила да го изясни, преди да предостави статията си за публикуване онлайн. Иначе някой друг учен щеше да го направи вместо нея, а тя бе толкова близко.