— Цел — добра — промърмори операторът.
— Не още — каза Масаго. От широкия си обзор можеше да види един завой в каньона, следван от най-малко четиристотин ярда прав участък. Това беше като преследване на гну от хеликоптер. Той се взря във фигурите, които от тази височина изглеждаха, сякаш се движат бавно и безпомощно като насекоми. Не можеха да направят кой знае колко, притиснати между високите канари. Те завиха и в момента тичаха по равното, все още, без да се отделят много от стената на каньона, надявайки се, че може да им осигури прикритие.
— Готови за стрелба — промърмори Масаго, — включи ме към видео обектива на ракетата.
— Разбрано, сър. Държа целта.
— Чакай.
Продължителна тишина. Те тичаха, залитаха, препъваха се, очевидно изтощени. Жената падна, но мъжът и монахът й помогнаха да се изправи. Сега бяха на четиристотин ярда от целта. На три и петстотин…
— Огън!
Екранът подскочи, когато видео връзката се прехвърли от Предътъра към бордовата камера на ракетата — първо се показа участък празно небе, после земята се залюля и най-накрая наблюдението се фиксира върху лявата стена на каньона, високо горе. Стената рязко се уголеми при изстрелването на ракетата, проследена от лазер. При контакта й с твърдата повърхност видео връзката автоматично се прехвърли отново към телевизионната камера на Предътъра и внезапно те се озоваха над всичко, гледащи отгоре — върху тих облак от прах, който се носеше на талази заедно с летящи скални отломки. Фигурите потънаха. Масаго изчака. Искаше здравата да ги уплаши и раздруса, но не и да ги убие.
Движението на въздуха в каньона започна да разсейва прашния облак. И дребните човешки фигурки се появиха — отново тичаха, както и преди.
— Гледай ги само как мърдат — промърмори операторът.
Масаго се усмихна.
— Върни самолета отново да ги следи. Аз ще накарам зайчето да излезе от дупката си, сега ще ги пипнем.
7.
Том тичаше непосредствено зад Сали, тътенът от експлозията още отекваше болезнено в ушите му, очите му се пълнеха с прах. Спряха да си отдъхнат за малко на завет до стената на каньона.
— Какво става, по дяволите? — попита задъхано Том.
Монахът поклати плава.
— Нас ли обстрелваха?
— Безпилотен самолет. Още е тук, наблюдава ни. Но вече е без ракети. Носят само по две.
— Не е за вярване.
— Мисля, че целта е само да се блокира каньонът. Искат да ни затворят в капан.
— Кои са те?
— По-късно ще ти кажа, Том. Първо трябва да се измъкнем оттук.
Том присви очи и се огледа. Погледът му се спря върху широка пукнатина, на дъното, на която имаше дълъг сипей. Дълбоката цепнатина предлагаше много възможности за захващане на ръцете и краката, там където бяха рухнали камъните, образувайки естествени подпори за катерене.
— Можем да изкачим тази пукнатина. — Той се обърна към Сали. — Ще се справиш ли?
— Да, по дяволите.
— А ти, Уайман?
— Няма проблеми. Води.
— Знаеш ли какво има оттатък?
— Не съм стигал толкова далеч във високите плата.
Том наведе очи към ръчно изработените си маркови италиански обувки, до такава степен очукани, че не личеше какви са, макар още да се държаха. Добре поне, че беше поръчал модела с гумените подметки.
Прахът от експлозията се стелеше мързеливо над тях, мятайки върху небето жълто-оранжев покров.
— Да тръгваме.
Той се хвана за първата подпора и се вдигна.
— Гледайте за какво се хващам и къде слагам краката си и правете същото. Дръжте се на десетина крачки разстояние един от друг. Сали, ти си следващата.
Том подпря коляно в един камък и се издигна. Опитваше се да игнорира факта, че усеща устата си като пълна с пясък. Агонията за вода бе преминала отвъд усещането за жажда; бе станала физическа болка.
Беше трудно, шеметно изкачване, но поне разполагаха с достатъчно опори за краката и ръцете си. Том се катереше методично, като се обръщаше всяка минута, за да види какво прави Сали. Тя беше атлетична и се справяше бързо. Форд напредваше безстрашно, като маймуна — демонстрираше истински талант. Колкото по-нависоко се изкачваха, толкова по-огромно и ужасяващо зееше пространството под тях. Катереха се без въжета, без куки, без нищо. Беше от онзи тип катерене, за който алпинистите казват: паднеш ли — умрял си.