Върху покрития с мокет под на чопъра Масаго разгъна топографска карта на района с целите в мащаб 1:24000. Все още предпочиташе хартиените карти пред електронните; хартията по някакъв начин му даваше усещане за пейзажа, което електронната версия не правеше. Изображенията от безпилотния самолет, кръжащ невидимо на двадесет и пет хиляди стъпки височина, показваха, че обектите се опитват да се спуснат по каньона и се насочват към една дълбока долина със сложен релеф. Това бе дяволско място за издирване, но от друга страна имаше предимството да е район, чийто периметър може да бъде охраняван.
Когато Масаго свърши маркирането върху картата с червен молив, той я подаде на ръководителя на групата, сержант първи клас Антъни Хит. Хит я разгледа, без да казва нищо и започна да пренася маркировката на маршрута върху картата в GPS устройството си. Мъжът бе получил последната заповед за патрулиране непосредствено преди да излетят, без какъвто и да е коментар или несъгласие, дори когато Масаго съобщи за евентуалната необходимост да бъдат убити цивилни американци. Разбира се, наблегна на това, че става дума за биотерористи, които притежават свръхопасен микроб. Знаеше, че повечето хора не са подготвени да приемат сложни истини — по-добре беше нещата да се опростяват.
Той гледаше как Хит работи. Хит бе сдържан афроамериканец в страхотна физическа кондиция, с високо махагоново чело, ясни кафяви очи и подчертано хладнокръвие. Бе облечен в пустинен камуфлажен костюм и военни ботуши, носеше автоматична карабина М4, пригодена за 6,8 мм. куршуми и снабдена с лазерен прицел. В колана си бе пъхнал револвер Рюгер 22 Магнум, ексцентричен избор за войник от специалните части, но Масаго го одобряваше. Носеше боен нож, произведен по поръчка от Трейс Риналди — още един избор, който говореше добре за него. Масаго бе позволил на Хит сам да си избере екипировката: и сержантът бе решил хората му да бъдат по-леко въоръжени и по-бързи, без да се товарят с допълнителни муниции, да носят само еднолитрови манерки, без гранати или резервни пълнители и без обичайните бронежилетки от кевлар. Нито пък характерното за спец частите автоматично оръжие. Това все пак не беше операция в центъра на Могадишу срещу тежковъоръжени лоши момчета, които се изливат от всеки вход.
Когато привърши, Хит върна папката на Масаго.
— Четиримата от моите хора, които ще пуснем долу, няма да имат нужда от радиомълчание. Ограждаме целта и затягаме примката. Планът е съвсем прост. Обичам простите неща.
— Някакви последни въпроси? — погледна го Масаго.
Хит поклати глава.
— Сержант Хит — произнесе Масаго бавно, — наближава моментът, когато ще ви накарам да убиете няколко невъоръжени американски граждани. Тези индивиди са твърде опасни, за да ги поверим на съда. Някакви проблеми с това?
Хит бавно обърна ясните си очи към Масаго.
— Аз съм войник, сър. Изпълнявам заповеди.
Масаго се облегна назад в седалката и скръсти ръце. Генерал Милър излезе прав: Хит беше добър.
Чопърът се разтърси и Хит, след като провери GPS-а си, посочи един от мъжете:
— Халбър, десетминутна готовност до десантен пункт Танго.
Двадесетгодишният мъж с бръсната глава кимна и се зае с последна проверка на оръжието си. Продължиха да летят, следвайки извивките на дълъг, дълбок каньон, който водеше към долината, накъдето се бяха насочили преследваните от тях обекти; сянката на хеликоптера се спускаше и вдигаше точно над тях. Беше отвратителен, издълбан и разяден релеф, отворена язва върху лицето на земята, и Масаго очакваше с нетърпение да се върне отново към задушната зеленина на Мериленд.
— Петминутна готовност — каза Хит.
Пейв Хоукът започна да се спуска, като приближи откъм стръмнината и прелетя под горния й ръб, намалявайки до кръжене там, където един страничен каньон се вливаше в пустинята. Халбър се изправи и застана устойчиво в мрежата. Въжето, намотано стегнато пред отворената врата, бе изритано навън. Халбър го хвана и се спусна по него, изгубвайки се от поглед.
Миг по-късно изтеглиха въжето горе и хеликоптерът се вдигна.
— Съливан — посочи Хит друг мъж, — десантен пункт Фокстрот, осем минути.
Машината отново ускори над червената пустиня. На север се виждаше неестественият черен контур на застинала в древността лава; далече отдясно се издигаха няколко покрити с гори възвишения, за да преминат в редица покрита със сняг върхове. Беше проучил района изключително добре.