Всичко това трябваше да се промени.
Тя се върна на някои от по-ранните изображения на частицата, които бе записала на компактдиск, търсейки повече доказателства в подкрепа на теорията, която бе развила в ума си. Бе забелязала, че венерината частица изглежда е събрала най-тежкото в клетъчното си ядро. Когато изследва няколко от изображенията, които бе правила по-рано за Корвъс, откри нещо изключително важно: много от клетките, в които се появяваха частиците, бяха удължени. Не само това, но и голям брой от частиците изглежда изпълваха двойка клетки една до друга. Двете наблюдения бяха пряко свързани и Мелъди бързо ги съпостави. Почувства, че кожата на врата й настръхва. Беше смайващо, че не го е забелязала преди. Частиците се намираха предимно във вътрешността на клетки, които бяха подложени на митоза8. С други думи, венерините частици бяха заразили клетките на динозаврите и бяха предизвикали по същество клетъчно делене. Много модерни вируси правеха същото; убиваха точно така своя домакин — с вирусно предизвикан рак.
През 1925-а година палеонтологът Хенри Файърфилд Осбърн в своя собствен музей пръв е предположил, че масовото измиране на динозаврите е било причинено от подобна на черната чума епидемия, която направо е помела континентите. Робърт Бекър в книгата си „Динозавърски ереси“ развиваше тази теория. Той теоретизираше, че масовото изчезване на тези животни може да бъде обяснено от избухването на „разпространяваща се психоза“ сред динозаврите, дължаща се на чужди микроби. Тези „чужди“ микроби според него бяха дошли от съединяването на Азия и Северна Америка. При смесването на породите са се разнесли нови микроби. Книгата на Бекър беше публикувана преди двайсет години и когато била приета теорията, според която измирането на динозаврите е причинено от астероиден удар, Бекъровата теория е била напълно забравена.
А сега изглеждаше, че Бекър все пак е прав.
Мелъди смяташе, че динозаврите са измрели от епидемия — и бе видяла виновния за това микроб току-що. Но епидемията не бе предизвикана от сливането на континентите. Дължеше се на сблъсъка с астероида. Ударът бе предизвикал навсякъде горски пожари, мрак, глад, катастрофална загуба на естествена среда. Проучванията показваха, че земята е била тъмна като нощ в продължение на месеци, въздухът — пълен със задушлив прах и сажди, дъждовете били толкова киселинни, че да разтворят скала. Астероидният удар беше създал перфектни условия за масово разпространение на болести всред оцелелите — земята била замърсена с мъртви и умиращи животни, останалите умирали от глад, обгорени, наранени, със срината имунна система. При тези условия една опустошителна епидемия била не просто възможна… тя е била неминуема. Астероидът бе убил повечето от динозаврите, а епидемията бе довършила услужливо останалите.
Тук беше другият момент в теорията й — големият момент. Мелъди още не беше решила дали това е прекалено налудничава идея, за да я напише, дали не беше резултат от петдесетчасовата липса на сън. Моментът бе следният: венерината частица не приличаше на земна форма на живот. Тя приличаше на… ами… на извънземна.
Може би, само може би, венерината частица бе пристигнала заедно с астероида.
11.
Масаго скочи от чопъра и свистенето на перките над главата му намаля. Погледът му премина по района, в който се бяха приземили, и обходи бавно пустинята. Бръмченето на безпилотния самолет показваше, че целите са се спуснали от ръба на платото над тях в тази безименна долина. Чопърът беше кацнал в средата на долината, в централната точка, срещу която четиримата мъже щяха да се движат.
Хит застана до него, последван от останалите двама мъже в десантната група, Говицки и Хирш. Местността бе с труден релеф, но целите им бяха повече или по-малко хванати в капан, в отрязаната от канари долина. Четиримата мъже се бяха спуснали в единствените четири изходни пункта и затягаха примката около бегълците. Сега единственото, което оставаше, беше Хит и двама от групата му да отидат и да ги спипат. Нямаше никакъв шанс да се измъкнат.
— Тръгвайте — нареди Масаго.
Хит кимна и даде сигнал с ръка, при който мъжете се преместиха, за да образуват триъгълник с острия край отзад. Масаго, както бе планирано, стоеше на сто ярда по-назад, въоръжен с обичайната си Берета 8000 Кугър в кобур за през рамото. Говицки и сержант Хит заеха позиции отпред, Хирш застана отзад и тримата тръгнаха по сухото корито натам, където според безпилотния самолет се бяха отправили техните цели. Масаго огледа пясъка за отпечатъци от стъпки, но не забеляза нищо. Беше само въпрос на време.