— Когато чуя мястото, на което се намира динозавърът. — Той развъртя капачето и я наклони към треперещия мъж, който едва се крепеше на ръце и колене.
Монахът се стрелна като змия. Ръката му изскочи от пясъка и в нея видяха незнайно откъде появило се оръжие. Преди Масаго да успее да реагира, лявата ръка на Форд се уви около шията му и изви главата му назад. Масаго усети натиска на дулото до ухото си, и това го накара да се откаже от опита да извади Беретата си.
— Сега — каза Форд, използвайки Масаго като щит, докато се обръщаше към войниците, — този човек ще каже на всички ни какво наистина става — или е мъртъв.
Шеста част
Опашката на дявола
Краят настъпи в един обикновен юнски следобед. Над горите лежеше горещина като одеяло, листата висяха отпуснато и в далечината на запад се събираха гръмоносни облаци.
Тя вървеше през гората, бе излязла на лов.
През дърветата не забеляза внезапната светкавица от юг. Светлината разцъфна беззвучно, жълт блясък се издигна в бледото синьо небе.
Гората остана тиха, нащрек.
Шест минути по-късно земята се разлюля бясно и тя се наведе, за да запази равновесие. След по-малко от трийсет секунди треперенето престана и тя продължи да ловува.
Не мина много и земята се разклати отново, този път се люлееше сякаш върху вълни. Тогава тя забеляза необичайния жълт блясък, който продължаваше да се издига на южния хоризонт, хвърляйки втора серия сенки между огромните араукарии. Гората засия и тя усети горещината отстрани, идваше от юг. Спря, застана нащрек, но не се разтревожи.
На дванадесетата минута чу връхлитащ звук, като че излиза силен вятър. Той се усили до тътен и внезапно дърветата се огънаха, гората отвърна с остро пукане и експлозия от дънери. Нещо, което не бе нито вятър, нито звук, нито напор, а по-скоро комбинация от трите, я блъсна, притисна я с безмерна сила, захвърли я на земята, където я зашибаха летящи растения, пръчки, клони и стволове на дървета.
Тя лежеше там замаяна, пронизана от болка, преди инстинктите й да се завърнат, да й кажат да се изправи, да се изправи и да се бори. Търкулна се, стана и се наведе, срещайки лице в лице бурята, разярена, озъбена и ревяща срещу урагана от растителност, който се бе изсипал върху нея.
Бурята бавно отслабваше, оставила гората в отломки. В затишието се чу нов звук, който започна да се усилва, мистериозно бръмчене, почти пеене. Ярка черта проряза небето, после още една, и още една, и друга… избухваха всред останките от пейзажа, докато преминаха в дъжд от огън. Обърканите и ужасени викове и тръбните ревове на животните се надигаха от всички страни като страшен хор.
Стада дребни животни тичаха пред нея, тя завъртя между тях едрата си глава, късаше и чупеше с трясък, обсипвайки земята с гърчещи се крайници, тела и опашки. Поглъщаше парчетата, без да бърза, раздразнена от горящия дъжд, който скоро утихна и от небето се посипаха пясък и камъчета. Тя спря да яде и легна, съзнанието й бе празно. Не беше видяла, че слънцето е изчезнало, и че небето променя цвета си от жълто-оранжево до кървавочервено, потъмнявайки с всяка минута, като изведнъж започна да разпръсква горещина отвсякъде и отникъде. Въздухът ставаше по-горещ. Горещината я подтикна към действие, когато усети на гърба си болката от раните от изгаряне. Изправи се, придвижи се към Кипарисовото блато, наведе се и се търкулна в него, покривайки се с хладна, черна тиня.
Постепенно се стъмни. Съзнанието й си почина. Всичко се оправяше.
1.
Мелъди Крукшанк привърши систематизирането на данните върху екрана на компютъра, оформи изображенията, добави обясненията към тях и нанесе няколко последни редакции по кратката статия, която бе написала в изблик на бясна активност. Беше изтощена — шестдесет часа без сън, — но все още се държеше. Това се очертаваше да бъде една от най-важните статии в историята на вертебралната палеонтология и около нея щеше да се вдигне много шум. Щеше да има хора, които се съмняват, които отричат, щяха да се самоизтъкват и да се опитват да докажат, че не е права, можеше да я обвинят дори в измама — но резултатите бяха добри. Щяха да издържат. И изображенията бяха безукорни. Освен това тя все още имаше необработен срез от образеца, който възнамеряваше да предложи на палеонтолозите от някой университет, например на Смитсън или Харвард, за да проведат независими изследвания.