Крукшанк усети трепет на възбуда от интригата и от факта, че Корвъс бе избрал да повери тайната точно на нея.
— Ами-и-и… не знам. Защо чак такава потайност…?
Той се наведе към нея и тя усети лекия полъх на пури и на скъп вълнен плат.
— Това, скъпа ми Мелъди, ще разберете, след като направите анализите. Както вече казах, не искам да ви давам никакви предварителни сведения.
Идеята я заинтригува — може да се каже дори, че я разтрепери. Корвъс бе от онези мъже, които излъчваха сила и изглеждаха сякаш могат да имат всичко, което пожелаят, стига само да се пресегнат. В същото време беше малко плашещ и недолюбван от мнозина от останалите куратори и цялата му фалшива приветливост сега само затвърждаваше в нея убеждението, че си падаше малко мошеник — макар и красив и очарователен.
Той сложи благо ръка на рамото й.
— Е, какво ще кажете, Мелъди? Ще заговорничим ли?
— Добре. — Защо не, по дяволите? Най-малкото знаеше в какво се набърква. — Какъв е срокът, в който трябва да се вместя?
— Колкото е възможно по-скоро. Но не претупвайте нещата. Направете ги както му е редът.
Тя кимна.
— Чудесно. Не мога да ви опиша колко важно е това. — Той вдигна вежди и наклони глава на една страна, ухили се отново, когато я забеляза, че разглежда пробата. — Не се притеснявайте, погледнете го по-отблизо.
Тя се наведе над камъка, бе събудил интереса й. Представляваше триста — четиристотинграмов къс кафеникава скала. Веднага можеше да види какво е, поне в най-общи линии. Имаше наистина необикновена структура. Тя усети, че пулсът й се ускорява и сърцето започва да бие по-силно. Ню Мексико, спесимен №1. Очертаваше се да бъде интересно.
Мелъди свали торбичката и очите й срещнаха неговите. Гледаше я напрегнато, бледите му сиви очи бяха почти безцветни под флуоресцентното осветление на лабораторията.
— Удивително е! — каза тя. — Ако не греша, това е…
— А! — Той сложи нежно показалеца си върху устните й и намигна: — Нашата малка тайна. — После дръпна ръката си и отстъпи, сякаш да тръгне, но се обърна, като че бе премислил. Бръкна в джоба на сакото си и извади дълга кадифена кутийка. Усмихна се леко и й я подаде.
— Малка благодарност.
Крукшанк я взе. Отгоре пишеше ТИФАНИ.
Мили боже, помисли си тя. Побърза да я отвори и бе заслепена от вида на скъпоценните сини звезди. Примига, почти загубила способността си да вижда. Звездни сапфири. Гривна от звездни сапфири, инкрустирани в платина. Взря се по-отблизо и осъзна, че бяха естествени, а не синтетични. Всеки бе различен, с лек дефект, със свой собствен цвят и оттенък, със своя индивидуалност. Тя обърна кутийката към светлината и звездите във всеки камък заиграха, отразявайки я в тайнствените си набраздени дълбини. Мелъди преглътна, но буцата в гърлото й не се махаше. Никой никога не й бе подарявал подобно нещо. Никога. Усети леко парене в очите и започна да мига, ужасена от мисълта да се покаже толкова уязвима.
Тя произнесе пренебрежително:
— Приятна колекция от алуминиев оксид.
— Надявах се да харесвате звездни сапфири, Мелъди.
Крукшанк преглътна отново, обърната към гривната, така че той да не може да вижда очите й. Мислеше си, че не е харесвала нищо толкова много, колкото тази гривна. Звездни сапфири от Шри Ланка, любимите й, всеки от тях уникален, създаден в глъбините на земята при невероятна температура и налягане — въплъщение на минералогията. Знаеше, че е безсрамно и откровено манипулирана, но в същото време си мислеше: Защо не? Защо да не я вземе? Не правеха ли така всички?
Тя усети ръката на Корвъс — бе сложил ръка на рамото й и го стискаше нежно. Беше като електрически шок. Опита се да сподави хлипането си, но една гореща сълза се отрони върху бузата й. Тя замига бързо-бързо, без да е в състояние да говори, благодарна, че той е зад нея и не може да види. Другата му ръка легна на свободното й рамо и започна да го стиска. Можеше да усети горещината на присъствието му с тила си. През тялото й мина еротичен заряд като мълния и тя цялата пламна.
— Мелъди, ужасно много ти благодаря за помощта. Знам колко си добра в това, което правиш. Затова поверих този образец точно на теб и на никой друг. Затова ти подарявам гривната. Това не е подкуп в същинския смисъл на думата — макар и в някаква степен да е. — Той се ухили, като галеше раменете й. — Това е израз на доверието ми в теб, Мелъди Крукшанк.