— Каза: Това е за Роби… Дъщеря ми… Обещайте ми да й го дадете… Тя ще знае как да открие… съкровището.
— Съкровище — повтори Роби със слаба усмивка. — Така говореше винаги за фосилите си. Никога не използваше думата „фосил“, защото беше параноик, че някой може да предяви претенции. Вместо това се правеше на полуоткачен иманяр. Често мъкнеше със себе си фалшива иманярска карта, за да заблуждава хората, че е шарлатанин.
— Това обяснява нещо, над което се чудех. Както и да е, получих бележника от него. Той… умираше. Направих, каквото можах, но той нямаше шанс. Единствената му тревога беше за вас.
Роби изтри сълзите от очите си.
— Каза: Това е за нея… Роби. Дайте й го… На никого другиго… На никого, особено пък на полицията… Трябва… да ми обещаете. След това каза: Кажете й, че я обичам.
— Наистина ли го каза?
— Да. — Не добави, че баща й така и не бе успял да изрече последната дума — смъртта го изпревари.
— А после?
— Това бяха последните му думи. Сърцето му спря.
Тя кимна и наведе глава.
Том извади бележника от джоба си и й го подаде. Тя вдигна глава, изтри отново очите си и го пое.
— Благодаря ви.
Отгърна го отзад, прелисти празните страници, спря на двата удивителни знака и се усмихна през сълзи.
— Знам го: от момента, в който намери този динозавър, до часа, в който е бил убит, той беше най-щастливият човек на земята.
Бавно затвори бележника и погледна през прозореца към обляния от слънце южно тексаски пейзаж. След това заговори тихо.
— Мама ни напусна, когато бях четиригодишна. Може ли човек да я обвини, беше се омъжила за човек, който ни мъкна през целия Запад, от Монтана до Тексас и всички щати между тях? Вечно търсеше Голямата находка, с главна буква. Когато пораснах, искаше да ме вземе със себе си, да бъдем екип, но… Не исках да участвам в това. Не исках да живея по лагери из пустинята и да търся фосили. Исках само да стоя на едно място, да имам приятел, който да издържи при мен повече от шест месеца. Обвинявах динозаврите, мразех динозаври!
Тя извади носна кърпичка и отново попи очите си.
— Едва изчаках да отида в колеж. Междувременно трябваше да работя — татко вечно нямаше пари. Разделихме се. След време той се обади — беше преди година, и ми каза, че ще го намери заради мен. Бях чувала това и преди. Побеснях. Казах му неща, които не биваше да казвам, а сега вече не мога да върна думите си обратно.
Стаята се изпълни със светлина.
— Иска ми се да беше тук, по дяволите — добави тя тихо и отново млъкна.
— Написал ти е нещо — каза Том и извади пачката пликове. — Намерихме ги заровени в малка метална кутия в пясъка, близо до динозавъра.
Тя ги пое с треперещи ръце.
— Благодаря ви.
В този момент се обади Сали:
— Университетът Смитсън откри лаборатория в Ню Мексико за изследване на динозавъра. Предстои да му дадат име. Ще можете ли да дойдете? Ние с Том възнамеряваме да отидем.
— Ами… не знам.
— Мисля, че би трябвало… Ще кръстят динозавъра на вас.
Роби я погледна сепнато.
— Какво?
— Точно така — каза Сали. — Университетът Смитсън искаше да го нарече на баща ви, но Том настоя пред тях, че баща ви е държал да се казва „Роби“. А освен това тиранозавър е женски — казват, че женските тиранозаври били по-големи и по-жестоки от мъжките.
Роби се усмихна.
— Щеше да я нарече на мен независимо дали ми харесва или не.
— Е? — попита Том. — Харесва ли ви?
Настъпи тишина и след известно време Роби се усмихна.
— Да. Мисля, че да.
Епилог
Джордана дел Муерто
За четири часа се стъмни напълно. Тя се въргаляше в тинестата локва с полуотворени очи. Единствената светлина идваше от парцалите огън, които горяха тук-там из кипарисите. Блатото беше пълно с динозаври и малки бозайници, които се къпеха, пръхтяха, плуваха, полудели от страх, много от тях умиращи.
Тя се раздвижи.
Въздухът беше по-горещ. Тъмнината се увеличи.
Тя се премести към по-дълбокото, където водата беше по-студена. Около нея плуваше мъртво и умиращо месо, но тя не му обърна внимание.
Заваля черен, изпълнен със сажди дъжд и обля гърба й с прилична на катран тиня. Въздухът стана по-плътен от маранята. Тя забеляза между дърветата червена светлина Огромен пожар вилнееше в пустинята. Гледаше го как се придвижва, как избухва между короните на големите дървета, изпращайки към земята дъжд от искри и пламтящи клони.