Тя кимна, все още с обърната настрани глава.
Ръцете му отново стискаха, търкаха, милваха раменете й.
— Благодаря ти, Мелъди.
— Добре — прошепна тя.
8.
Когато баща му умря, Том наследи океан от пари, но той се задоволи да си купи една товарна кола. Пикап Шеви 3100, 1957-а с тюркоазено купе и бял покрив, хромова решетка и три скорости на пода. Беше собственост на един колекционер на класически коли в Албакърк, истински фанатик, който с голяма любов бе възстановил двигателя и скоростната кутия, изработвайки частите, които не беше успял да намери и хромирайки всичко до копчетата на радиото. И като последен щрих бе претапицирал интериора с най-фината кремаво бяла кожа. Бедният човек бе починал от сърдечен удар, преди да може да се порадва на плодовете на труда си и Том си го бе набелязал от една реклама в „Спестен цент“. Беше платил на вдовицата до последното пени — петдесет и пет хилядарки — и въпреки това продължаваше да смята, че е направил изгодна сделка. Това си беше произведение на изкуството на колела.
Беше станало пладне. Том бе ходил къде ли не, беше разпитвал в „Сънсет“ и бе пребродил голяма част от пътеките около високите плата, но без никаква полза. Единственото, което научи бе, че само е минал по стъпките на полицаите от Санта Фе, които вече се бяха опитали да открият дали някой не е срещнал случайно мъжа, преди да го убият.
По всичко изглеждаше, че този човек добре е прикривал следите си.
Том бе решил да посети Бен Пийк, който живееше в Сирилос, Ню Мексико. Навремето златодобивен град, познал далеч по-добри дни, Сирилос лежеше в осеяната с тополи падина край главния път, грозд от стари кирпичени постройки и дървени сгради, пръснати по протежение на сухото корито на Галистео Крийк. Мините бяха затворени от десетилетия, но Сирилос бе избегнал статуса на призрачен град, съживен от хипитата през шейсетте, които бяха изкупили зарязаните миньорски хижи, превръщайки ги в грънчарски ателиета, кожарски магазини и работилнички за изработване на макраме. Сега бе населен от пъстра смесица стари испански фамилии, работили навремето в мините, остарели особняци и чудати ексцентрици.
Бен Пийк бе от последните и домът му го показваше. Старата, обкована с дъски къща не беше боядисвана от години. Мръсният двор, с ограда от кипнати колчета, бе натъпкан с ръждясало миньорско оборудване. В един ъгъл стоеше купчина от червени и зелени стъклени изолатори от телефонни стълбове. Отстрани на къщата се виждаше закована табелка, на която се четеше:
КАКВОТО ВИ ТРЯБВА
ВСИЧКО ЗА ПРОДАН
Включително собственика
Не се отказват разумни оферти
Том излезе от колата. Бен Пийк се беше занимавал професионално с иманярство в продължение на четирийсет години, до момента, в който едно инатливо муле му бе счупило бедрото. Той с неохота се бе установил в Сирилос с купчина вехтории и запас съмнителни истории. Въпреки ексцентричния си вид, имаше магистърска степен по геология от Минно-геоложкия институт в Колорадо. И си разбираше от работата.
Том се изкачи до изметнатата врата и почука. Миг по-късно в полумрака отзад лампата светна и се показа лице, изкривено от старите, надраскани очила; вратата се отвори с прозвънване на камбанка.
— Том Бродбент! — Пийк протегна тъмната си загрубяла ръка и стисна ръката на Том, докато костите му изпукаха. Беше висок не повече от пет стъпки, но за сметка на това бе надарен със силен, бумтящ глас. Брадата му беше пет-шест дневна, мрежа от ситни бръчици ограждаше живите му черни очи, а челото му беше толкова набръчкано, че му придаваше вид на постоянно изненадан.
— Как си, Бен?
— Ужасно, просто ужасно. Влизай.
Той направи път на Том да влезе в магазинчето му; стените бяха заети от рафтове, които направо се огъваха под тежестта на стари камъни, железни инструменти и стъклени бутилки от всякакъв размер. Всичко бе за продажба, но както изглежда не бе продадено нищо. Самите етикети, с отбелязани върху тях цени, бяха пожълтели от старост. Двамата преминаха в задната стая, която трябваше да мине за кухня и дневна. Кучетата на Пийк спяха на пода, простенвайки шумно насън. Възрастният мъж взе един очукан кафеник от печката, напълни две големи чаши и го сложи на дървената маса, след което се отпусна на един стол и покани Том да заеме другия.
— Захар? Мляко?
— Чисто.