Тези извънземни микроби са били тъй да се каже последният гвоздей в ковчега на динозаврите. Оцелелите след сблъсъка животни са били убити от най-смъртоносната пандемия. Ако не бе пълното, тотално изчезване на динозаврите, бозайниците никога нямаше да се развият до нещо по-голямо от плъх и никога нямаше да се стигне до появата на човешки същества. Така че можем да кажем, че тези частици са „разчистили“ земята за нас. Астероидът и епидемията са задействали голямата верига на еволюцията, довела до появата на човека.
Крукшанк направи пауза и си пое дълбоко въздух.
— Благодаря ви.
Директорът на института Смитсън — Хауърд Мърчисън — се изкачи на подиума с бутилка шампанско в ръка и стисна ръката на Мелъди. След което се обърна към аудиторията и камерите широко усмихнат.
— Мога ли да помоля Роби Уедърс да се качи при нас?
Роби кимна на Том и Сали и се насочи към подиума. Фотографите засвяткаха с фотоапаратите, камерите зажужаха.
— Прожекторите, моля.
Светлините се насочиха към тежката завеса в дъното.
— Да ви представя Роби Уедърс, дъщеря на Марстън Уедърс, човекът, който откри динозавъра. Помолихме я да извърши кръщаването.
Отново бурни ръкопляскания.
— Не можем да счупим бутилката в динозавъра, но можем да вдигнем чаши. — Той се обърна към Роби: — Ще кажете ли няколко думи?
Младата жена вдигна бутилката.
— Това е за теб, татко!
Ръкопляскания.
— Щорите, моля — призова директорът.
В същия този момент завесите започнаха да се отварят, разкривайки широко осветена лаборатория зад дебел пласт стъкло. Върху серия масивни метални маси стоеше удивителният фосил, все още отчасти в скалната матрица. Препараторите бяха открили вече голяма част от черепа и разтворената челюст, извитата шия, и ноктите на предните и задни крайници. Дори само това създаваше достатъчно впечатление за опита на животното да се изтръгне от скалата.
— Време е да дръпнем тапата. Роби.
Тапата изскочи с глух звук и пяната плисна. Мърчисън улови част от струята в чашата си, вдигна я нагоре и каза:
— Кръщаваме те Роби!
Залата се огласи от викове „За Роби, за тиранозавъра!“, когато музиката на Джон Уилямс към „Джурасик парк“ се изля от високоговорителите.
След няколко минути Мелъди се присъедини към Том и групата.
— Това е сбъдната мечта — каза Форд.
Крукшанк се засмя:
— Винаги съм била мечтателка, но и в най-дръзките си мечти не съм си представяла такова нещо.
— Животът е пълен с изненадващи обрати, нали? — примига Форд. — Когато постъпих в манастира, не съм и допускал, че това ще ме доведе дотук.
— Не приличате много на монах — каза Крукшанк.
Форд се засмя:
— Не съм, никога не съм бил, а и в бъдеще няма да бъда. Преследването на динозавъра ме накара да осъзная, че не съм скроен за живот в съзерцание. Манастирът беше правилният избор за онова време, но не и за остатъка от живота ми.
— Какво ще правиш? — попита Том. — Ще се върнеш в ЦРУ?
Той поклати глава:
— Ще използвам опита си като частен детектив.
— Какво? Детектив? Какво би казал игуменът?
— Брат Хенри силно го одобри. Каза ми, че от началото знаел, че никога няма да стана монах, но оставил сам да стигна до извода. И ето че го направих.
— И какъв детектив? — попита Сали. — Ще преследваш неверни съпрузи с камера?
Форд се засмя.
— О не, съвсем не. Корпоративен и международен шпионаж, криптография, криптографски анализи, наука и технология. Подобно на онова, което правех в ЦРУ. Търся си партньор. — Той кимна към Том. — Какво мислиш?