— Кой, аз ли?! Какво знам аз за шпионажа?
— Нищо. И точно така трябва да бъде. Познавам характера ти — и това е достатъчно.
— Хм, ще си помисля.
Последваха още наздравици, когато директорът отвори следваща бутилка и тръгна между пръснатите групички.
Форд кимна към главата на динозавъра с оголени зъби и подути очи.
— Този тиранозавър не е бил много благ в онази прекрасна нощ. — Той отпи от шампанското си. — Докато произнасяхте словото си, Мелъди, ме осени една ексцентрична идея.
— И каква е тя?
Форд погледна животното, след това очите му се върнаха върху Мелъди.
— Нека ви попитам нещо: кое ви накара да мислите, че венерините частици са живи?
Крукшанк се усмихна и поклати глава:
— Е, вие сте прав, че технически погледнато, това не съвпада с настоящата дефиниция за живот, защото не е базирана на ДНК. Но пък съвпада с всички останали дефиниции за живот в смисъл на способност за репродуциране, растеж, приспособяване, хранене, енергийни процеси, изхвърляне на отпадъчни продукти.
— Съществува вероятност, която, както изглежда, не сте обмисляли.
— Какво имате предвид?
— Че венерините частици могат да са машина.
— Машина? Искате да кажете — нещо като наномашина? Създадена с каква цел?
— Да осигури измирането на динозаврите. Може би представлява машина, създадена да манипулира или управлява еволюцията; може би е била засята на астероида, който се е насочил към земята; или дори е бил насочен към земята.
— Но защо?
— Сама го казахте. Да направи път за еволюцията на човека.
Последва кратка тишина, след което Мелъди се засмя неловко:
— Това е откачена идея. Само един бивш монах може да измисли нещо толкова налудничаво.