Том го гледаше как изсипва три чаени лъжички захар в чашата си, последвани от още три, пълни със сухо мляко, после разбърква сместа до получаването на някаква мътилка. Том отпи от кафето си предпазливо. Хм, беше изненадващо добро — горещо, силно, сварено по каубойски маниер, точно както го обичаше.
— Как е Сали?
— Фантастична, както винаги.
Пийк кимна.
— Чудесна жена си взе, Том.
— Аз ли не го знам.
Пийк почука лулата си в ъгъла на камината и се зае да я пълни с „Боркъм Риф“.
— Вчера сутринта прочетох в „Ню Мексикан“, че си намерил убит човек горе в платата.
— Работата е много по-сложна от това, което се появи във вестниците. Мога ли да разчитам, че ще го запазиш за себе си?
— Разбира се.
Том му разказа историята, пропускайки онази част, в която ставаше дума за бележника.
— Да имаш представа кой може да е златотърсачът? — обърна се той накрая към възрастния човек.
Пийк изсумтя.
— Ловците на съкровища са шайка лековерни малоумници. В цялата история на Запада никой не е намирал истинско заровено имане.
— Този човек го е направил.
— Ще повярвам, когато го видя. А що се отнася до въпроса ти — не, не съм чувал тук да се навърта иманяр, макар това да не означава нищо — те са много потайни.
— Някаква идея що за съкровище може да е? Ако, разбира се, допуснем, че съществува…
Пийк измърмори:
— Аз бях златотърсач, а не ловец на съкровища. Има голяма разлика.
— Но си прекарал много време по платата.
— Двайсет и пет години.
— Чувал си истории…
Пийк запали една съчка и я поднесе към лулата си.
— Разбира се, че съм чувал.
— Разкажи ми нещо.
— Разправят, че когато това била все още испанска територия, северно от Абикию имало златна мина, наречена Ел Капитан. Знаеш ли я тази история?
— Никога не съм я чувал.
— Та, говори се значи, че добивали почти десет хиляди унции, които отливали в кюлчета, подпечатани с Лъва и Крепостта. Апачите били прогонени от местността, така че вместо да ги отнесат, те ги зазидали в една пещера, изчаквайки събитията да се уталожат. Така се случило, че един ден апачите нападнали мината. Убили всички, с изключение на един свой съучастник на име Хуан Кабрило, който отишъл в Абикию за провизии. Кабрило се върнал обратно и намерил другарите си мъртви. Отправил се към Санта Фе и довел въоръжена група, за да съберат златото. Но изминали две седмици, а проливният дъжд, който бил започнал, ставал все по-силен и наводнил всичко. Променили се всички ориентировъчни знаци. Е, намерили накрая мините, лагера и скелетите на убитите си приятели. Но така и не могли да намерят онази пещера. Хуан прекарал години в търсене — докато изчезнал горе из платата и повече никой не го видял, не го чул. Или поне така твърди историята.
— Интересно.
— Има още. През 1930-а година един приятел, Ърни Килпатрик, търсел бика си горе в един от същите тези каньони. Бил спрял близо до Инглиш Рок, южно от Еко Бедлендс. Един ден, когато слънцето залязвало, той видял скорошно свлачище на една близка скала — точно над Каньона на тиранозаврите — то разкривало нещо, което приличало на пещера. Изкачил се и влязъл вътре. Оказало се къс, тесен тунел с издълбани в стените маркери. Той ги последвал и вървял така, докато тунелът преминал в зала. Едва не умрял, когато свещта му осветила цяла стена от блокчета самородно злато, щамповани с Лъв и Крепост. Пъхнал едно в джоба си и препуснал към Абикию. Същата нощ се напил в кръчмата и като пълен глупак започнал да показва наляво и надясно кюлчето. На излизане някой го проследил и го обрал. Разбира се, тайната умряла заедно с него.
Той изплю късче тютюн.
— Всички истории за съкровища си приличат.
— Май не вярваш в тях.
— Нито дума. — Пийк се облегна назад и запали отново лулата си, след което се възнагради с няколко доволни пафкания и зачака коментар.
— Трябва да ти кажа, Бен, че говорих с онзи човек. Намерил е наистина нещо голямо.
Пийк сви рамене.
— Има ли нещо друго, което може да се мери по ценност със съкровището на Ел Капитан?
— Разбира се. Има какво ли не, в смисъл на минерали и благородни метали. Ако е бил златотърсач… А може да е бил ловец на грънци, да е копал из индианските руини. Успя ли да видиш оборудването му?
— Всичко беше натоварено на магарето му. Не забелязах нищо необичайно.