Пийк отново изсумтя.
— Ако е бил златотърсач, може да е открил уран или моли. Уран се намира понякога в горните части на формацията Чинъл, която излиза на Каньона на тиранозаврите, Каньона Хъкбей и по-ниския Хоакин. Търсих уран към края на петдесетте, ама не открих нищо. Пък и по онова време нямах нито нужното оборудване, нито гайгеров брояч и т.н.
— Спомена на два пъти Каньона на тиранозаврите.
— Дяволски големият каньон с милион притоци прекосява Еко Бедлендс и стига до високите плата. Навремето са получавали оттам добър добив на уран и моли.
— Уранът в наши дни все така ли се цени?
— Не и ако нямаш частен купувач на черния пазар. Федералните със сигурност няма да го купят — имат си достатъчно.
— Може ли да е от полза за терористите?
Пийк поклати глава.
— Съмнявам се. Ще са нужни милиард долара за обогатяване.
— Спомена „моли“. Какво представлява?
— Става въпрос за молибден. Нататък, от другата страна на Каньона на тиранозаврите, има оголвания на олигоцен трахиандезит порфирий, който са свързвали с молибдена. Открих малко молибден там, но находищата вече бяха почти изчерпани и онова, което намерих, не струваше повече от едно канче пикня. Би трябвало да има повече — там от всичко има по много.
— Защо го наричат Каньон на тиранозаврите?
— Имало е голяма базалтова интрузия точно на входа, разрушена била по такъв начин, че върхът й приличал на череп на тиранозавър рекс. Апачите не се изкачили дотам, говори се, че имало призраци. Точно там и моето муле го хванаха дяволите и ме хвърли от гърба си. Счупих си бедрената кост. Така че, ако досега не е имало призраци, значи скоро трябва да се заселят. Така и не се върнах там повече.
— Ами златото? Чувал съм, че си открил нещичко.
Бен се ухили.
— Наистина открих. Златото е проклятие за всеки, който го намери. През 86-а намерих къс планински кристал, целият пронизан от златни жилки, на дъното на Лабиринта. Продадох го на дилър на минерали за девет хиляди долара — след което изхарчих десет пъти по толкова, за да търся откъде е попаднал там. Проклетият камък все трябва да бе дошъл отнякъде, но така и не намерих основната жила. Предполагам, че се е изтърколил някак си от планината Канхилон, където има група изчерпани златни мини и стари миньорски градчета. Както казах, златото е проклятие. След този случай така и не докоснах подобно нещо. — Той се засмя и изпусна облак дим от лулата си.
— Мислиш ли, че може да е нещо друго?
— Това негово „съкровище“ може да е някоя индианска руина. Там има много руини на Анасази. Преди да понауча това-онова, копаех около някои от онези стари градове, продавах стрелите и гърнетата, които намирах там. В наши дни една хубава черно-бяла купа на Чако може да стигне до пет, десет хиляди. Да ти кажа, струва си главоболията. Освен това там е и Изгубеният град на свещениците.
— Това пък какво е?
— Том, момчето ми, тази история съм ти я разказвал.
— Не, не си.
Пийк смукна шумно от лулата си.
— През миналия век един френски свещеник на име Еузебио Бернард се изгубил някъде из Меса де лос Виехос по пътя си от Санта Фе към Чама. Докато се скитал и се опитвал да открие вярната посока, той съзрял огромно скално жилище на Анасази, голямо колкото Меса Верде, скрито в скалната ниша под него. То имало четири кули, стотици помещения, един истински изгубен град. Никой не го открил отново.
— Истинска ли е историята?
Пийк се усмихна:
— Може би не.
— А нефт или газ? Възможно ли е нашият човек да е търсил нещо такова?
— Малко съмнително. Истина е, че пустинята Чама лежи точно на края на басейна Сан Хуан, едно от най-богатите находища на природен газ в югозападната част, но за зла беда за тази игра трябва да разполагаш с цял екип геофизици, които да направят сеизмични проби. Сам човек няма никакъв шанс. — Пийк изстърга пепелта от лулата си с едно ножче, напълни я и я запали отново. — Ако е търсил фантоми, ами хубаво, тук има достатъчно. Апачите разправят, че са чували рев на тиранозавър рекс.
— Изместваме темата, Бен.
— Каза ми, че искаш истории…
Том вдигна ръка.
— Тегля чертата пред фантома динозаври.
— Предполагам, че е възможно този твой непознат иманяр да е открил съкровището Ел Капитан. Десет хиляди унции злато би струвало… — Пийк сбърчи вежди: — почти четири милиона долара. Но трябва да отчетеш и нумизматичната ценност на тези стари испански кюлчета, щамповани с Лъв и Крепост. По дяволите, можеш да вземеш най-малко двайсет, трийсет пъти повече от стойността им. Сега, като заговорихме за пари… Както и да е, ще дойдеш пак и ще ми разкажеш повече за това убийство. А аз ще ти разкажа за духа на Длорона, Ридаещата Жена.