— Договорено.
9.
В салона на първа класа на континентален полет 450 от „Ла Гуардия“ до Албакърк Мадокс „Тревата“ се протегна блажено. Отпусна кожената си седалка назад, щракна лаптопа и си наля „Пелегрино“, докато го чакаше да зареди. Интересно, помисли си той, така както се беше изтупал приличаше съвсем на останалите мъже около него, облечени в скъпи костюми и тракащи по компютърчетата си. Щеше да бъде страхотно, наистина страхотно, ако изпълнителният вицепрезидент или управляващ партньор до него можеше да види върху какво точно работи той.
Мадокс започна да подбира от купчината написани на ръка писма — неграмотни, старателни завъртулки върху евтина нискокачествена хартия с тъп молив, много от тях с мръсни петна и отпечатъци от пръсти. Към всяко бе защипана грозната моментална снимка на копелето, което бе писало. Ама че нещастници!
Той извади първото писмо, оглади гънките му върху масичката близо до компютъра и започна да чете.
Драги г-н Мадокс,
Аз съм Лондъл Франклин Джеймс трийсет и четиригодишен бял мъж от Аръндел, Арк. Моят е 9 инча корав като камък и търся руса да не е с дебел задник, моля да пише само жена дето харесва да я чука деветинчов плюс това съм един и осемдесет и два чист мускул, корав като камък с татуировка на смъртта на десния триъгълен делтоид и дракон на гърдите. Аз търся слаба жена от Юга не някоя негърка квартеронка или нюйоркска феминизирана кучка само едно старомодно бяло арийско момиче от Юга дето знае как да благодари на един мъж да може да готви пиле и да прави скара излежал съм пет от петнайсет за въоръжен обир районния прокурор излъга за защитата, но ми обещаха преразглеждане след две години и 8 месеца. Аз искам отвън да ме чака гореща жена готова да го поеме до дръжката.
Мадокс се ухили. Тоя сладур щеше да изкара остатъка от живота си в затвора, с преразглеждане или без преразглеждане. Някои хора бяха просто родени за това.
Той започна да трака по клавиатурата:
Казвам се Пони Ф. Джеймс, трийсет и четиригодишен мъж, кавказки тип, от Аръндел, Арканзас и съм излежал пет от присъдените ми петнайсет години за въоръжен грабеж, но очаквам да ме пуснат след по-малко от три. Във върховна физическа форма съм, висок съм метър и осемдесет и два, деветдесет и пет килограма, с пропорционална мускулатура. Дами, аз съм един щедро надарен мъж. Символът ми е Козирог. Имам татуировка на дясната ръка — главата на смъртта — и друга — на гръдния кош — Свети Георги убива Змея. Търся дребна, русокоса, синеока, старомодна южнячка за кореспонденция, любовен роман и обвързване. Ти трябва да си спретната, стройна, двадесет и деветгодишна или по-млада, сладка като ментов джулеп — но в същото време жена, която би познала истинския мъж щом го види. Харесвам кънтри музиката, вкусната провинциална храна, футбола и да си държим ръцете по време на дългите разходки из полето в мъгливите утрини.
Е, сега вече звучеше много по-окуражаващо, помисли си Мадокс, като го прочете. Сладка като ментов джулеп. Той отново го прочете, изтри „мъгливи утрини“ и го запази в компютъра си. После погледна снимката, която придружаваше писмото. Ама че грозник — главата му приличаше на гюле, а очите му бяха толкова близко разположени, сякаш бяха стискани в менгеме. Можеше да го сканира и да го изпрати както си е. От опит знаеше, че външността няма значение. Това, което имаше значение беше, че Лондъл Франклин е зад решетките, а не навън. Също така това, че той предлагаше на правилната жена идеалните отношения. Жена, която щеше да му пише, да си разменят секс писъмца, да си дават обещания, да се ругаят, без да правят любов, да си говорят за бебета и сватби, за бъдещето — и нищо да не променя факта, че той е затворен, а тя е навън. Тя имаше максимален контрол. Всичко беше заради това — контрола — плюс еротичните дрънканици; това караше някои жени да си кореспондират с подобни мъже, такива, които са прекарали времето си във въоръжени обири и се перчат колко им е голям. Да-а-а. От друга страна, кой беше той, че да съди другите?
Натисна копчето и премина към следващото писмо.