— Камъните в района са силно разтрошени, както и онези по стените. — Но когато се огледа за оранжева пръст, не видя нищо подобно, само огромно количество сиви лунни камъни с конусовидна форма, раздробени от силата на удара. Изглеждаше обикновен кратер, на не повече от шестдесет или седемдесет милиона години. Връзката с Хюстън изчезна. Независимо от това Шмит и Сърнан се заеха да събират проби и да ги слагат в номерирани торби за образци.
— Ще вземем още една проба, която ще бъде от вътрешността на каменния блок.
Шмид се огледа и едно парче камък, дълго около десет инча, с формата на плочица, привлече вниманието му.
— Трябва да вземем точно това — промърмори той, макар да си помисли, че ще е твърде голямо за торбата. Вдигнаха го с щипците.
— Нека да държа този край — предложи Сърнан, докато се опитваха да го наместят в плика за проби. После спря и се вгледа внимателно. — Е, виждаш ли това? Виждаш ли белите фрагменти вътре? — И той посочи множеството бели парченца, забити в камъка.
— Аха — измърмори Шмит, вглеждайки се в петната отблизо. — Знаеш ли, може да се окаже, че са парчета от снаряда. Не знам. Щото не прилича на… Не е от дъното. Добре. Да го приберем. Кой номер е?
— 480 — прочете Сърнан отпечатания отстрани номер.
Междувременно от Хюстън бяха станали твърде нетърпеливи заради прахосаното време на Ван Сърг, още повече че тук не бе забелязана никаква оранжева пръст. Бяха накарали Сърнан да напусне кратера и да направи 50-милиметрови снимки на Северния масив, докато Шмит прави „радиална инспекция“ на наносния пласт, окръжаващ Ван Сърг. Бяха прекарали почти пет часа навън. От Хюстън наредиха да зарежат всичко и да напуснат обекта. Обратно към роувъра направиха последно гравиметрично измерване и взеха последна почвена проба, затвориха разкопките и се върнаха на Лунарния модул. На следващия ден Сърнан и Шмит напуснаха долината Таурус-Литроу, ставайки последните човешки същества (поне засега), които са се разхождали по Луната. „Аполо“ 17 се завърна на земята на 19 декември, 1972-а година.
Лунна проба 480 се присъедини към 421 кг. други лунни камъни от мисията „Аполо“ на лунарната приемателна лаборатория в космическия център „Джонсън“ в Хюстън, Тексас. Осем месеца по-късно, с края на програмата „Аполо“, лунарната приемателна лаборатория бе затворена и съдържанието й бе изпратено в нова сграда, оборудвана с високотехнологична апаратура в центъра „Джонсън“, наречена хранилище за образци и производствена лаборатория, или за кратко ХОПЛ.
По време на осеммесечния период преди пренасянето на лунните камъни в новата постройка, камъкът, известен като „лунна проба 480“ изчезна. По същото това време всички обекти, свързани с откриването му, се изгубиха от компютърния каталог и файловете на хард диска.
Ако днес отидете на ХОПЛ и се допитате до базата данни на регистъра на лунните проби, изписвайки LS480, ще получите следното грешно съобщение:
ИЗДИРВАНЕ: LS480
?> НЕВАЛИДЕН НОМЕР/НЯМА ТАКЪВ НОМЕР
МОЛЯ ПРОВЕРЕТЕ НОМЕРА НА ЛУННАТА ПРОБА И ОПИТАЙТЕ ОТНОВО
Първа част
Лабиринтът
1.
Стем Уедърс се изкатери на върха на Меса де лос Виехос, завърза магарето си за една изсъхнала хвойна, а той самият седна на прашния камък наблизо. Пое си няколко пъти дълбоко дъх и избърса потта от врата си с цветната памучна кърпа. На върха на високото плато вятърът духаше силно и рошеше брадата му, разхлаждайки го след горещия неподвижен въздух на каньоните.
Издуха носа си и пъхна кърпата в джоба. Като гледаше познатия пейзаж, той тихо изреди имената — Каньона Дегит, Съндаун Рокс, Навахо Рим, Орфан меса, Меса дел Йесо, Мъртвото око, Синя земя, Ла Кучила, Еко Бедлендс, Бялото място, Червеното място и Каньона на тиранозаврите. Очите на спящия в него художник съзираха фантастично царство, изрисувано в златно, розово и пурпурно; но геологът, какъвто всъщност беше, виждаше серия разседи от Горната Креда — наклонени, разцепени, оголени и ерозирали с времето, сякаш вечността бе разстлала пустош на земята, оставяйки след себе си отломки от многоцветни скали.
Уедърс извади пакет „Бул Дърхам“ от мръсния джоб на ризата си и сви цигара с възлестите си, почернели от мръсотия ръце. Ноктите му бяха изпочупени и пожълтели. Той драсна една кибритена клечка, запали самоделната папироса и смукна жадно. През последните две седмици бе ограничил тютюневата си дажба, но сега можеше да се поразпусне малко.