— Е? Какво ще кажете, ще се захванете ли с това?
Форд погледна бележника, но отново не направи никакво движение към него.
— Разгледайте го — каза Том и му го подаде.
Форд се поколеба:
— Не, благодаря.
— Но защо?
— Защото избрах да не го правя.
Том усети, че го обхваща раздразнение от високопарния отговор.
— Става въпрос за добра кауза. Дъщерята на този човек вероятно няма и представа, че баща й е мъртъв. Може би се притеснява за него. Дадох обещание на умиращ човек и имам намерение да го спазя — а вие сте единственият човек, за когото знам, че може да ми помогне.
— Съжалявам, Том, но не мога да ви помогна.
— Не можете или не искате?
— Не искам.
— Да не би да се боите да се замесите заради полицията?
Иронична усмивка изкриви лицето на монаха.
— Съвсем не.
— Тогава защо?
— Дойдох тук по една причина — да избягам от точно такива неща.
— Не съм сигурен, че разбирам какво имате предвид.
— След по-малко от месец имам намерение да дам обет. Да си монах не означава просто да носиш монашеско одеяние, а да приемеш нов живот. Това нещо — и той посочи към бележника — би ме хвърлило обратно в предишния ми живот.
— Предишният ви живот…?
Уайман се загледа отвъд реката, веждите му бяха свъсени, изпитото му лице изглеждаше измъчено.
— Предишният ми живот.
— Сигурно сте имали някакво трудно преживяване, за да избягате в манастир.
Уайман поклати глава.
— Смисълът на монашеството не е в това да избягаш от нещо, а в това да бягаш към нещо — към живия Господ Бог. Но да, наистина преживях нещо трудно.
— Какво се случи? Ако разбира се, нямате нищо против…
— Имам. Предполагам, че не съм привикнал към такъв род любознателност, който във външния свят минава за разговор.
Том се засегна от смъмрянето.
— Съжалявам. Не исках…
— Не се притеснявайте. Правите онова, което чувствате, че е правилно. И аз мисля, че е правилно. Само че не аз съм човекът, който ще ви помогне.
Том кимна и двамата се изправиха. Монахът изтупа праха от расото си.
— А за бележника… не мисля, че ще имате някакви особени затруднения с шифъра. Повечето шифри са като за идиоти — измислени от идиоти и дешифруеми от идиоти. Цифрите се заместват от букви. Всичко, което ви трябва, е честотна таблица на английския език.
— Какво е това?
— Списък на най-малко срещаните букви в английския. Сравнявате този списък с най-малко срещащите се цифри в шифъра.
— Изглежда твърде лесно.
— Лесно е. Обзалагам се, че ще разбиете кода за секунди.
— Благодаря.
Форд се поколеба.
— Може ли все пак да му хвърля един поглед? Може пък да съм в състояние да го разкова, както се казва.
— Сигурен ли сте, че искате да го направите?
— Няма да ме ухапе.
Том му го подаде и той започна да го разлиства. Изминаха пет дълги минути.
— Интересно, изглежда много по-сложно от заместващ шифър. — Слънцето бе слязло зад каньоните и сега обливаше клисурите в златиста светлина. От време навреме се стрелкаха лястовици, колкото да подчертаят неподвижността на пейзажа, а каменните стени отразяваха тревожните им писъци. Някъде долу се чуваше ромон на вода.
Той затвори бележника рязко.
— Ще го задържа за няколко дена. Тези цифри са твърде любопитни — има какви ли не странни матрици.
— Възнамерявате да ми помогнете?
Форд сви рамене.
— Това ще помогне на момичето да научи какво е станало с баща й.
— След всичко, което ми казахте, се чувствам малко неудобно.
Той махна с едрата си ръка.
— Понякога съм твърде краен. Няма да навреди, ако опитам. — Той присви очи срещу слънцето. — Най-добре да се връщам. — Помисли малко и добави: — В манастира няма телефон, но имаме интернет връзка чрез сателитна чиния. — Ще се свържа с вас веднага щом успея.
13.
Мадокс „Тревата“ си спомни първия път, когато мина през Абикию, яхнал откраднат „Харли“. Сега беше друг човек, в каки, с поло от Ралф Лоурен и караше „Рейндж Роувър“. Наистина си беше показал главата от ямата. Отвъд града пътят следваше реката, минаваше покрай зелени ниви с люцерна и рехави тополови горички, преди да слезе в долината. Той зави наляво по шосе 96, подкара покрай язовира и нагоре по южната страна на долината, в сянката на Пидернъл Пийк. След още няколко минути отляво се появи завоят към къщата на Бродбент; на потъмняла табелка бе написано с боя: Каньони.