— Ясно.
Уилър сръбна отново от кафето.
— Това ли е всичко?
— Дайте ми тялото и ще ви кажа повече.
— Работим по въпроса. К-9?
Един нервен мъж с коса морковен цвят припряно извади няколко листа: Уийтли от Албакърк.
— Заведохме шест кучета на въпросното място на четвърти юни…
Уилър го прекъсна:
— Два дни по-късно, след като бе валял силен дъжд, който заля целия пясък и заличи всички следи и миризми в Лабиринта. — Той млъкна за малко, забил очи в Уийтли. — Споменах го за протокола.
— Районът е отдалечен, трудно се стига дотам. — Гласът на Уийтли се извиси една идея по-високо.
— Продължавайте.
На четвърти юни трима кучкари заедно с кучетата от отделението за проследяване К-9 в Албакърк попаднаха на следа… — Той вдигна поглед. — Нося папки, в случай че искате да…
— Просто докладвайте.
— Попаднаха на възможна следа в района на местопрестъпление. Последваха я нагоре по каньона към ръба на Меса дел Виехос, където почвата е недостатъчна, за да задържи добре следи…
— Да не споменаваме дъжда.
Уийтли направи пауза.
— Давайте нататък.
— Кучетата не бяха в състояние да държат следата. Трите следващи опита бяха направени…
— Благодаря ви, господин Уийтли, схванахме картината. И сега?
— Пуснахме кучетата да душат за труп. Направихме мрежа, започвайки от сцената на престъпление, като използваме GPS-и, за да покрием дъното на целия каньон. Едновременно с това работим по-навътре в Лабиринта и надолу към реката. Скоро ще сме стигнали до върха.
— Което ни доведе до претърсване на реката. Джон?
— Реката не е голяма и е бавна. Изпратихме водолази да се спуснат и да огледат всички дълбоки дупки и потънали дънери по течението. Дотук — нищо, не са открили ни човек, ни останки. Стигнаха почти до езерото Абикию. Не изглежда много вероятно престъпникът да е хвърлил тялото в реката.
Уилър кимна.
— Сцената на местопрестъпление?
Беше ред на Кълхаун от Албакърк, най-добрият специалист в щата. Те поне бяха успели със събирането на криминални улики. Кълхаун, за разлика от екипа К-9, си беше направил труда да си вдигне задника и да отиде на място още на разсъмване.
— Направихме пълно изследване на частици и влакна, което беше истинско изпитание, лейтенант, при положение че разполагаме фактически с малко мръсен пясък. Взехме всичко, което изглеждаше неестествено в обсег от стотина стъпки от мястото на убийството. Проучихме основно още един район, на двеста метра североизточно, където по всяка вероятност е стояло магарето — и намерихме тор от него. Огледахме и трета позиция, горе на скалите.
— Трета позиция?
— Ще обясня веднага, лейтенант. Убиецът е прикрил всичко много добре, изтрил е отпечатъците си, но ние намерихме достатъчно количество косми, изкуствени влакна, изсъхнали остатъци от храна. Два патрона М-855.
— За това говорим. — Уилър бе чул за патроните, но не знаеше какви са резултатите.
— Става въпрос за стандартни патрони, използвани от НАТО — 5,56 мм., с метално покритие, сърцевина от оловна сплав със стоманена ризница. Веднага се познават по зелените връхчета. Нашият стрелец по всяка вероятност е използвал M-l6 или подобен военен вид оръжие за атака.
— Би могло да е бивше военно.
— Не е задължително. Има много ентусиасти, които също харесват тези оръжия. — Той погледна в бележките си. — Един куршум се е забил в земята; открихме входящото отверстие — точно оттам ни хрумна идеята за ъгъла на стрелба. Убиецът е стрелял отгоре, трийсет и пет градуса спрямо хоризонта. Оттук успяхме да изчислим мястото, на което е стоял: подходящо за засада място върху ръба на скалата. Това е третата позиция, за която питахте. Намерихме няколко отпечатъка от ботуши, няколко памучни влакна, които може да са от памучна кърпа или тънка риза. Никакви гилзи. Дяволски много време загубихме, докато стигнем до превъзходно избраната му позиция. Нашият човек е познавал добре района и трябва да е планирал убийството от доста време преди това.
— Може да е местен.
— Или някой, който го е наблюдавал много внимателно.