— Косми?
— Нито един на третото място.
— А вторият куршум?
— Деформирал се е при преминаването през жертвата. По него има следи от кръв, която съвпада с кръвта в пясъка.
— Нещо друго?
— Вълнени и памучни влакна на мястото на убийството — все още ги анализираме — както и един човешки косъм с корен. Златистокестеняв, кавказки тип.
— От убиеца?
— Би могъл да е от всекиго: от жертвата, от убиеца или от някое от вашите ченгета. Дори от мен. — Той се ухили и прокара ръка през оредялата си коса. — Няма да е за пръв път. Вземаме ДНК от него, ще проверим дали съвпада с кръвта. Може да се наложи да вземем по някой косъм от момчетата ви, за целите на елиминирането.
— А Бродбент, човекът, който намери тялото? Той е със светлокестенява, права коса.
— Може да вземем и от него.
Уилър благодари на Кълхаун и се обърна към заместника си:
— Хернандес?
— Проверих разказа на Бродбент. Оказа се, че обикаля често района на високите плата.
— И какво е правил в Лабиринта? — попита Уилър.
— Казва, че е минавал за по-напряко по каньона Хоакин.
— Май не е било много по-напряко.
— Обичал да язди. Харесвал района.
Уилър изсумтя.
— Мислех, че е ветеринар. Предполага се, че ветеринарите са заети хора.
— Има помощник, казва се Шейн Макбрайд.
Уилър отново изсумтя. Той не хареса Бродбент от самото начало и имаше чувството, че този човек крие нещо от него. Беше твърде странно, за да повярва, че се е случил точно там, когато онзи нещастник е бил застрелян.
— Хернандес, искам да поразпиташ наоколо дали Бродбент е проявявал интерес към района — проучвания, разкопки, неща от този род.
— Да, сър.
— Вие май го подозирате? — попита медицинската инспекторка.
— Той е, както вие бихте казали — „обект на интерес“.
Последва кикот.
— Да, така е — кимна жената.
Уилър изсумтя. Нищо чудно, че не можеха да осъдят никого в наши дни — с такива типове като медицинските инспектори… Той огледа присъстващите.
— Някоя блестяща идея?
Кълхаун се обади:
— Излиза малко от моята сфера, но съм любопитен — има ли постоянно вода в тези каньони?
— Не знам. Защо?
— Би било страхотно място за отглеждане на марихуана.
— Взема се под внимание. Хернандес?
— Ще разгледам околността, лейтенант.
15.
Мадокс „Тревата“ тъкмо се бе изправил от прикритието си в храстите, когато чу звук откъм къщата — рязко иззвъняване на телефон.
Той пъргаво се приведе надолу и приближи бинокъла към очите си. Жената бе станала от масата и отиваше към телефона в дневната; след миг изчезна зад ъгъла. Той почака. Сигурно бе вдигнала слушалката и говореше.
От ъгъла на къщата той можеше да види откъде влизат телефонните кабели. Отхвърли идеята да ги среже, защото много къщи напоследък имаха частни алармени системи, които уведомяваха фирмата отвън, когато телефонната линия прекъснеше. Той изруга наум; не можеше да се добере до нея, докато тя не оставеше проклетия телефон. Изчака да минат пет минути… Десет. От чорапа главата го засърбя, а ръцете му под латексовите ръкавици бяха станали горещи и лепкави. Тя се появи след миг в дневната с чаша кафе в ръката и безжичен телефон в другата, като кимаше и говореше нещо в слушалката. Усети надигащо се нетърпение, затова притвори очи и започна да повтаря мантрата си — но без никакъв ефект. Беше вече твърде възбуден.
Стисна здраво Глока. Неприятната миризма на гума го удари в ноздрите и той побърза да насочи вниманието си отново към отсрещния прозорец. Сега тя се разхождаше из стаята, продължаваше да говори и да се смее, русата й коса се полюшваше на гърба. Пресегна се и взе една четка, след което започна да разресва златистите вълни, наклонила глава на една страна. Имаше чувството, че чува пукането на статичното електричество при всяко нейно движение всеки път, когато минеше покрай прозореца. Ето, сега премести слушалката към другото си ухо и влезе в кухнята. От мястото, на което бе застанал, не можеше да я види, но се надяваше, че е свършила телефонния разговор и излезе прав: тя се появи отново в полезрението му без телефон, отиде в коридора и изчезна отново — както изглежда, в банята.
Сега.
Той се надигна, притича през поляната към задния двор, изравнявайки се с къщата. Извади дълъг, гъвкав клин от джоба си и го пъхна между вратата и рамката. В момента не виждаше какво става в къщата, но щеше да е вътре за по-малко от шейсет секунди, преди да е излязла от тоалетната. Когато се появеше, щеше да я хване.