Погледът на абата се плъзна по цифрите върху екрана.
— Това, което правите, сигурно е важно.
Уайман не каза нищо. Не беше сигурен, че е важно в смисъла, който влагаше абатът. Усети, че се засрамва. Това бе точно онзи вид работа, която го бе довела до неприятности в реалния живот, натрапчивото вторачване върху един проблем, което води до изключването на всичко останало. След смъртта на Джули никога нямаше да може да си прости за всичките онези пъти, когато беше работил до късно, вместо да разговаря с нея, да вечерят заедно, да правят любов.
Можеше да усети напрегнатия поглед на абата върху себе си, но не бе в състояние да вдигне очи и да срещне неговите.
— Ora et Labora. Молитва и Работа — каза абатът, а в благия му глас се промъкна едва доловима остра нотка. — Двете са противоположни. Молитвата е начин да слушаш Бога, а работата — начин да говориш с Бога. Монашеският живот се мъчи да открие баланса между тях.
— Разбирам, Отче. — Уайман усети, че се изчервява. Абатът винаги го изненадваше с простата си мъдрост.
Възрастният мъж сложи ръка върху рамото му.
— Радвам се да го чуя. — След което се обърна и излезе.
Уайман чукна клавиша да запази резултатите дотук, качи ги на един диск и изключи системата. Пъхна бележника и диска в джоба си и се върна в килията си; там побърза да сложи всичко в чекмеджето на масичката, която стоеше отстрани до леглото му. Запита се: дали наистина бе извадил духа от бутилката? За това ли ставаше дума?
Той наведе глава и започна да се моли.
18.
Том Бродбент гледаше как детектив лейтенант Уилър крачи напред-назад из дневната му, бавните, тежки стъпки на полицая издаваха някаква безочливост. Детективът беше облечен в карирано спортно сако, сиви панталони и синя риза без вратовръзка; ръцете му бяха къси с кокалести, осеяни с вени китки, които се полюляваха при всяка негова крачка. Беше някъде между четиридесет и пет и петдесет и осемгодишен, с тясно лице, подобен на острие нос и хлътнали черни очи със зачервени ръбове. Бе лице на човек, страдащ от безсъние.
Зад него с разтворен бележник в ръката стоеше вярното му куче Хернандес, мек, закръглен и неизменно любезен. Бяха дошли заедно с една сивокоса жена, която се представи като д-р Файнингър, медицински инспектор.
Сали седеше на дивана до него.
— На местопрестъплението е открит човешки косъм — каза Уилър и се обърна меко на пети. — Д-р Файнингър иска да разбере дали е от убиеца, но за да направи това се налага да елиминира всички други, които са били на онова място.
— Разбирам.
Том почувства, че черните очи на лейтенанта го гледат настойчиво.
— Ако не възразявате, моля, подпишете тук.
Том подписа бланката за разрешение.
Файнингър се приближи с малка черна чанта.
— Мога ли да ви помоля да седнете?
— Не подозирах, че ще бъде толкова опасно — каза Том и се опита да се усмихне.
— Ще ги отскубна с корените — долетя отсеченият отговор.
Том седна и със Сали размениха погледи. Беше сигурен, че в тази визита има нещо повече от просто вземане на косми. Той гледаше как медицинската инспекторка вади от черната си чанта две малки епруветки и няколко самозалепващи се етикета.
— Междувременно — обади се Уилър, — има няколко въпроса, които искам да изясним. Нещо против?
Почва се, помисли си Том.
— Необходим ли ми е адвокат?
— Ваше право е.
— Заподозрян ли съм?
— Не.
Том махна с ръка.
— Адвокатите са скъпи. Давайте.
— Казахте, че сте яздили покрай Чама в нощта на убийството.
— Точно така.
Том усети пръстите на лекарката да ровят из косата му с дълга пинсета.
— Казахте, че сте взели по-прекия път към каньона Хоакин.
— Всъщност не е по-пряк.
— Точно това си мислех и аз. Защо минахте оттам?
— Както казах преди, обичам да яздя.
Тишина. Чу се скърцане от химикалката на Хернандес върху хартията, после обръщане на листи. Медицинската инспекторка отскубна един, два, три косъма.
— Готово — обяви тя с равен глас.
— Колко километра сте изминали през онази нощ? — попита Уилър.
— Петнайсет, двайсет.
— И колко време отнема?
— Три до четири часа.
— Значи решихте да вземете по-прекия път, който всъщност е дълъг, по залез-слънце, когато е трябвало да яздите най-малко три часа в тъмното?