Той я заслепи с най-прекрасната си усмивка и взе ръката й, която пламна в неговата.
— Мелъди, радвам се, че си направила такъв блестящ прогрес.
— Да, д-р Корвъс. Това е… ами просто невероятно. Качих всичко върху дискове.
Той се отпусна в стола пред плоския широкоекранен монитор на Power Mac G5.
— Нека шоуто да започне.
Мелъди седна до него, взе най-горния диск от купчината, отвори пластмасовата му кутия и го пъхна в драйвъра. След това придърпа клавиатурата и натрака някаква команда.
— Първото, което имаме тук — превключи тя на професионален жаргон, — е част от прешлен и превърната във вкаменелост мека тъкан и кожа от голям тиранозавър, по всяка вероятност тиранозавър рекс или може би необикновено голям албертозавър. Изключително добре запазен.
На екрана се появи изображение.
— Погледнете. Това е отпечатък от кожа. — Тя направи пауза. — Тук е още по-ясно. Виждате ли тези тънки успоредни линии? Тук са увеличени трийсет пъти.
Корвъс потръпна. Оказваше се дори по-добре, отколкото си беше представял, много по-добре. Изпита чувството, че пропада в стола.
— Това е отпечатъкът от перо — опита се да каже той.
— Точно така. Ето го: доказателство, че тиранозавър рекс е бил с пера.
Това бе теория, лансирана преди няколко години от група млади палеонтолози в музея. Корвъс осмя теорията им в „Джърнъл ъв пълионтолъджи“, наричайки я „специфична американска фантазия“, което бе станало причина за много подигравки и коментари от страна на колегите му в музея. И ето, сега бе в ръцете му: доказателството, че те са били прави, а той е грешал. Неприятното усещане, че е сбъркал, бързо отстъпи пред по-сложни чувства. Тук се откриваше една възможност… Всъщност необикновена възможност. Той можеше да открадне теорията от тях, когато се изправи пред света и си признае, че е сбъркал. Пълна, тотална възможност да „изкупи“ дяловете им — и всичко това под маската на разкаяно смирение.
Точно това трябваше да направи.
С това в ръка трябваше да му дадат пожизнената професура. Макар че след това откритие тя не му бе необходима, нали? Можеше да започне работа навсякъде — дори в Британския музей. Особено в Британския музей.
Корвъс осъзна, че е затаил дъх и издиша.
— Да, наистина — промърмори той. — Оказа се, че старите джентълмени са били пернати.
— Почакайте, става още по-интересно.
Корвъс вдигна вежди.
Мелъди чукна един клавиш и се появи друго изображение.
— Това е поляризирано изображение на мускулна тъкан, увеличена сто пъти. Напълно вкаменена, разбира се, но сигурно е най-перфектната вкаменелост намирана до този момент. Виждате колко фино гранулиран силициев диоксид е заменил клетъчната тъкан, дори органелите, като е запазил първоначалния вид на всичко. Това, което виждаме в момента е реално изображение на мускулна клетка на динозавър.
Корвъс осъзна, че не е в състояние да говори.
— Да. — Тя чукна друг клавиш. — А това тук е петстотин кратно увеличение… Погледнете, можете да видите ядрото.
Чук.
— Митохондрия.
Чук.
— А това тук е комплексът на Голджи.
Чук.
— Рибозоми…
Корвъс вдигна ръка.
— Спри. Спри за момент. — Той затвори очи и си пое дълбоко въздух. След това ги отвори. — Почакай малко, моля те.
Изправи се, подпрян с една ръка на облегалката на стола, и се опита да диша равномерно. Мигът на замайване отмина, оставяйки го странно разтревожен. Той огледа лабораторията. Беше тихо като в гробница, чуваше се само лекото съскане на въздуха, бръмченето от вентилатора на компютъра, миризмата на епоксидна смола, пластмаса и прегряла електроника. Всичко си беше както преди — а светът вече бе променен. Бъдещето проблесна в съзнанието му — наградите, книгата му, която щеше да се превърне в бестселър, лекциите, парите, престижът. Пожизнената професура бе само началото.
Погледна към Крукшанк. Дали и тя виждаше това? Не беше глупава. И тя си мислеше за подобни неща, представяйки си как животът й се променя — завинаги.
— Мелъди…
— Да. Това е страхотно. Но аз не съм свършила. Не и в дългосрочен план.
Той се опита да седне. Дали имаше и друго?
Тя чукна клавиша.
— Да се прехвърлим на електронната микрография. — Едно черно-бяло изображение подскочи рязко. — Това е ендоплазмен ретикулум, увеличен хиляда пъти. Може да се види кристалинната структура на заменения минерал. Наистина, трудно се забелязва — ние сме на границата. Структурата се нарушава при това увеличение — вкаменелостта не може да запази всичко. Но самият факт, че изобщо може да се види нещо при хилядократно увеличение е направо невероятен. В момента пред себе си виждате микробиологията на един динозавър.