Самият офис обаче разкриваше, че бизнесът на мъжа не е свързан нито със счетоводство, нито с право. По стените имаше постери с образци на фосили и едно стъклено сандъче, което съдържаше голямо количество фосили от краби, медузи, паяци, а в центъра му имаше интересна плочка — вкаменелост на риба с риба в корема, която на свой ред бе погълнала някаква малка рибка.
Том седна на стола, а Бийзън се настани зад бюрото си.
— Харесвате малката ми скъпоценност? Това нещо тук ми напомня, че живеем в свят, в който една риба изяжда друга риба.
Том се засмя насила на това, което очевидно беше стандартният начин на Бийзън за започване на разговор.
— Хубава е.
— Е, господин Бродбент — продължи Бийзън, — досега не съм имал удоволствието да работя с вас. Нов ли сте в бизнеса? Имате ли магазин?
— Аз съм търговец на едро.
— Ние продаваме на много търговци на едро. Но е странно, че не съм се натъквал на вас преди. Ние, сигурно знаете, сме малка общност.
— Сега влизам в този бизнес.
Бийзън преплете пръстите си и погледна Том, преценявайки, без да бърза костюма му.
— Карта?
— Не я нося.
— Добре тогава, какво мога да направя за вас, господин Бродбент? — Той наклони глава, сякаш очакваше обяснение.
— Надявах се да видя някои образци.
— Като за вас — можем да направим един опознавателен тур.
— Чудесно.
Бийзън се надигна тежко от стола си и Том го последва през офиса до една непретенциозна врата в дъното. Той я отключи и двамата влязоха в едно прилично на пещера помещение, металните рафтове, на което бяха претоварени от фосили, хиляди, милиони фосили. Тук-там се мяркаха мъже и жени с товароповдигачи или ръчни колички, натоварени с камъни. Във въздуха се носеше мирис на прах.
— Това беше „Дилардс“ — каза Бийзън, — но този край на магазина изглежда не работеше с клиенти на дребно и ние го взехме на добра цена. Има склад, изложбена зала и отдел за опаковане — всичко събрано на едно място. Необработеният материал пристига в единия край, обработеният излиза от другия.
Той хвана лакътя на Том и го поведе напред, като размахваше ръце към стената, на която бяха подпрени гигантски парчета жълтеникавокафяви скали, стегнато опаковани в найлон.
— Току-що получихме отличен материал от Грийн ривър, супер качество, купувате го от мен на цели блокове, нацепвате ги, натрошавате ги и ги продавате на парче, при което увеличавате парите си петорно.
Те се приближиха до сандъци, пълни с фосили, които Том разпозна като амонити.
— Ние сме най-големият дилър на амонити в света, полирани или необработени, заедно с парчето скала или отделно, продаваме ги на килограм или в брой. — Той продължи напред, като отминаваше един след друг рафтовете, отрупани с кутии, пълни с интересно завити в спирала черупки на амонити. Бръкна в една кутия и извади красива черупка. — Тези тук тръгват от приятната цена два долара за половин килограм, необработени, ето виждате, още са в матрица, в скалата. Да вземем тези тук образци или пък онези, които съдържат наистина приятни ахати. Те струват повече.
Ако пък се интересувате от насекоми, мога да ви кажа, че в момента разполагам с прекрасни паяци от шистите Нкоми в Намибия. Нова доставка на краби от Хайниген, Германия — те се търсят най-много напоследък, вървят по двеста-триста долара парчето. Ахатизирано дърво — продава се на килограм. Подходящо за всякакъв вид финансова акробатика. Криноидеа, слепнала заедно с папрати. Копролити — децата много ги харесват. Всичко това го имаме — и никой не може да разбие цените ни.
На това място Бийзън спря и взе един образец.
— Много от тях не са дори отделени от скалата. Можете да ги продадете направо така и да оставите клиентът сам да го направи. Хлапетата си купуват по три-четири. Обикновено вътре има папрат или листо. Случвало се е да има кост или челюст — аз съм чувал, че са намирани дори черепи на бозайници, запазени доста добре в скалата. Казвам ви, че е като акробатика. Тук например…
Той подаде на Том образеца и взе един чук.
— Давайте, отделете го.
Том взе чука, като си напомни за прикритието си и го повъртя неумело из ръцете си, преди да сложи фосила върху наковалнята.
— Използвайте края, който е като длето — каза спокойно Бийзън.
— Да, разбира се. — Том обърна чука и цапардоса конкрецията. Тя се разцепи, разкривайки клонка фосилизирана папрат. Той улови замисления поглед на Бийзън върху себе си.