— А какво има да предложите, що се отнася до по-ценните неща? — попита Том.
Бийзън отиде тихо до заключена метална врата и го пропусна да влезе в по-малко помещение без прозорци.
— Ето тук държим добрата стока — фосилите на гръбначните животни, кости на мамут, яйца на динозаври. Всъщност, в момента имам нова доставка на яйца от хадрозавър от Хънан с най-малко шестдесет процента непокътната черупка. Ще ги пусна по сто и петдесет долара парчето. Можете да вземете четири-петстотин от тях. — Той отвори един шкаф, взе едно каменно яйце от импровизираното от смачкана хартия гнездо и го вдигна. Том го пое, огледа го и му го върна, след което предвзето избърса ръката си в копринената кърпичка, която извади от джоба си. Незначителното движение не убягна от вниманието на Бийзън.
— Минимална поръчка — една дузина. — Той направи няколко крачки и застана пред голяма, прилична на ковчег, метална кутия, отвори я и отвътре се показа неправилна гипсова буца с размери четири на три стъпки. — Ето това е наистина нещо приятно, стратиомимус, целостта му е четиридесет процента, липсва черепът. Току-що пристигна от Южна Дакота. Напълно законно, идва от частно ранчо. Все още е в скалната матрица, нуждае се от известна обработка.
Той погледна остро Том.
— Всичко, с което се занимаваме тук е законно, с подписи и нотариално заверени документи от собственика на частния имот. — Той направи пауза. — Е, ще кажете ли в края на краищата какъв точно сте, господин Бродбент? — Той вече не се усмихваше.
— Какъвто казах. — Сблъсъкът стана точно както го беше очаквал: беше възбудил подозренията на Бийзън.
Мъжът се приведе напред и произнесе с тих глас:
— Вие не сте дилър на фосили. — Погледът му отново се спусна по костюма на Том. — Какъв сте, по дяволите, от ФБР ли сте?
Том поклати плава и пусна срамежлива, виновна усмивка.
— Надушихте ме, господин Бийзън. Поздравявам ви. Прав сте, не съм дилър на фосили. Но не съм и ченге.
Бийзън продължи да го гледа изучаващо, цялата му западняшка дружелюбност беше изчезнала.
— Какъв сте тогава?
— Инвестиционен банкер.
— Какво, по дяволите, искате от мен?
— Работя с малка и скъпа клиентела в Далечния Изток — Сингапур и Южна Корея. Инвестираме парите на нашите клиенти. Понякога клиентите ни търсят ексцентрични инвестиции — платна на стари майстори, златни мини, състезателни коне, френски вина… — Том направи пауза и после добави: — Динозаври.
Последва дълга тишина. След което Бийзън повтори като ехо:
— Динозаври?
Том кимна.
— Предполагам, че не съм изглеждал много убедително като дилър на фосили.
Част от дружелюбността на Бийзън се върна, придружена от израз на удовлетворение, че не е от хората, които могат да бъдат изиграни.
— Не, не изглеждахте. Първо заради луксозния костюм, а после заради начина, по който държахте онзи чук… бързо разбрах, че не се занимавате с фосили. — Той се ухили. — Е, господин Бродбент, кой е този ваш клиент и що за динозаври търси?
— Мога ли да говоря свободно?
— Естествено.
— Казва се господин Ким и е преуспяващ индустриалец от Южна Корея.
— Този стратиомимус тук би бил една наистина добра сделка, за сто и двадесет хиляди…
— Клиентът ми не се интересува от боклуци. — Том бе променил тона си, надяваше се, че този маниер на поведение подхожда повече на един решителен и арогантен инвестиционен банкер.
Усмивката Бийзън се стопи.
— Това не са боклуци.
— Клиентът ми управлява мултимилиардна индустриална империя в Южна Корея. Последния път, когато триумфално глътна една конкурентна компания, изпълнителният й директор се самоуби — случка, която господин Ким не намери за неприятна. Светът, в който живее клиентът ми, е дарвиновски свят. Затова за корпоративната дирекция желае динозавър — като израз на това кой е той и как управлява бизнеса си.
Настъпи дълга тишина. После Бийзън попита:
— И що за динозавър трябва да е?
Том разтегна устните си в усмивка.
— Какъв друг, освен тиранозавър рекс?
Мъжът срещу него се засмя нервно.
— Разбирам. Сигурно сте осведомен, че в света има само тринадесет тиранозавърски скелета и че всички те се намират в музеи. Последният, който се продаваше, беше за осем и половина милиона. Не дрънкам празни приказки.