Той действаше бързо, напъха краката си в гумените обувки, надяна мушамата, мрежата за коса, шапката за къпане и най-накрая чорапа. Провери Глока, извади пълнителя и го сложи на място. Една последна стъпка — разтвори плана на къщата и го разгледа внимателно. Знаеше точно какво иска да направи.
Мадокс мина от другата страна на обора, където тя не можеше да го види от кухненския прозорец. След това се насочи напред, влезе през входа, който водеше към вътрешния двор и бързо се спусна отстрани към къщата. Вътрешният двор се намираше отдясно. Той надникна в дневната и видя, че вътре няма никой — тя продължаваше да седи в кухнята — и пъхна един клин там, където вратата се заключваше, провря го от другата страна и го натисна надолу. Ключалката се освободи с шумно изщракване; той побутна вратата да я отвори, влезе с приведена глава, затвори и се промъкна зад наклонената стена, там, където коридорът водеше от дневната към кухнята.
Чу в кухнята да изскърцва стол.
— Кой е там?
Той се закова на място. Последваха няколко тихи, несигурни стъпки от коридора към дневната.
— Има ли някой?
Мадокс чакаше, сдържайки дъха си. Тя щеше да влезе и да види какво е предизвикало шума. Чу още няколко колебливи стъпки надолу по коридора, които секнаха, явно бе спряла на входа към дневната. Намираше точно зад ъгъла, достатъчно близко, за да може да чуе дишането й.
— Ало? Има ли някой?
Можеше да се завърти и да се върне в кухнята. Можеше да отиде за телефона. Но не беше сигурна… Беше чула звук и сега стоеше на прага, дневната изглеждаше празна… можеше да е всичко — някой клон да се е ударил в прозореца, или да се е блъснала птица в стъклото. Мадокс знаеше точно какво си мисля тя сега.
От кухнята се чу шумно изсвирване, което премина почти в писък. Чайникът беше заврял.
Мътните да го вземат!
Тя се завъртя енергично и стъпките й се отдалечиха по коридора надолу към кухнята.
Мадокс се изкашля, не шумно, но достатъчно отчетливо, за да я накара да се върне.
Стъпките спряха.
— Кой е там?
Свиренето на чайника се усили.
Тя внезапно се насочи към дневната. Той се дръпна назад в момента, в който видя за своя огромна изненада, че тя държи трийсет и осемкалибров пистолет. Тя се завъртя и той клекна точно когато оръжието изгърмя; удари я силно и я блъсна на килима. Пистолетът излетя от ръцете й. Тя викаше, блъскаше, косата й се заплете, докато юмруците й му нанасяха зашеметяващи удари по главата.
Жълтокоса кучка.
Той отвръщаше ожесточено на ударите й, блъсна се в нещо меко, но това не му попречи да се метне върху нея, приковавайки я към пода. Тя се задъха, бореше се да се освободи, но той лежеше с цялата си тежест върху нея и притискаше Глока към ухото й.
— Кучко мръсна! — Пръстът му почти — почти — натисна спусъка.
Виковете й станаха по-силни, но и хватката на краката му, в която бе стиснал нейните, стана по-здрава. Той се владееше напълно. Господи, без малко да я застреля, и може би наистина трябваше да го направи.
— Ще те убия, ако трябва. Ще го направя.
Блъскане, несвързани звуци. Тази жена беше невероятно силна, като дива котка.
— Ще те убия! Не ме карай да го правя, макар че ако не спреш, ще бъда принуден да те убия.
Наистина го мислеше, разбра го по гласа му, затова спря. Веднага щом утихна, той плъзна крака си настрани, опитвайки се да достигне пистолета й, който лежеше на десетина стъпки върху килима.
— Не мърдай!
Усещаше я под себе си, хълцаща от страх. Добре. Трябваше да се страхува. Беше стигнал толкова близо до убийството й, почти го усети.
Сложи крак върху пистолета й, побутна го още малко към себе си, вдигна го и го пъхна в джоба си. Притисна цевта на Глока към устата й и каза:
— Ще опитаме отново. Сега вече знаеш, че ще те убия. Кимни, ако разбираш.
Тя внезапно се изви рязко и го ритна с все сила по пищяла, но нямаше опорна точка и той я спря с остро, внезапно извиване на ръката назад.
— Не се бори с мен! — Той завъртя дулото и го натика в устата й. — Това е оръжие, кучко, схващаш ли?
Тя се отпусна.
— Прави каквото ти казвам и никой няма да пострада. Кимни, ако си разбрала.
Тя кимна и той охлаби хватката си леко.
— Идваш с мен. Бавно и леко. Но първо искам да направиш нещо.
Никакъв отговор. Той натисна дулото по-навътре в устата й.