Затича се.
Тялото лежеше по гръб, с ръце встрани, лицето бе покрито грижливо с шарена кърпа. Някой беше идвал. И бе възможно дори да е станал свидетел на случилото се. Беше на кон и можеше да отиде право при ченгетата.
Мадокс се насили да се успокои. Дори и на кон, на онзи щеше да му отнеме поне няколко часа да стигне до Абикию и още няколко да съобщи на полицията и да се върнат. Дори да позвъняха за чопър, трябваше да летят от Санта Фе, сто и трийсет километра на юг. Имаше поне три часа на разположение да вземе тефтерчето, да скрие тялото и да се омете.
Той огледа тялото, обърна джобовете навън и претършува еднодневката на мъртвеца. Пръстите му напипаха камък в единия джоб и той побърза да го извади и да го разгледа на светлината на фенерчето. Определено беше образец, нещо, за което Корвъс многозначително бе подпитвал.
А сега тефтера. Забравил за кръвта и разсипаните вътрешности, той претърси тялото отново, обърна го, провери и от другата страна и го изрита от чувство на безпомощност. Огледа се наоколо. Магарето на мъжа стоеше на стотина метра с товар на гръб и дремеше.
Мадокс разпрегна животното и свали самара. Дръпна покривалото и откопча брезентовите дисаги, след което изсипа съдържанието им на земята. Електронен прибор, чукове, длета, топографски карти, ръчно GPS устройство, кафеварка, тиган, празни торбички от храна, чифт букаи, мръсно бельо и сгънато парче пергамент.
Той грабна пергамента. Беше груба карта с непохватно изрисувани върхове, реки, скали, пунктирани линии, със старовремски испански шрифт. И там, в средата, се мъдреше един черен, мастилен „X“.
Чиста проба иманярска карта.
Странно, че Корвъс не беше споменал нищо за нея.
Той сгъна отново мръсния пергамент и го пъхна в джоба на ризата си, после възобнови търсенето на тефтерчето. Разрови с ръце и крака наоколо, сред пръснатото по земята оборудване и откри всичко, от което един иманяр би имал нужда — само от проклетия тефтер нямаше и следа.
Разгледа отново електронното устройство. Ръчна дрънкулка, нащърбена метална кутия с някакви превключватели, шайби и малък светодиоден екран. Корвъс не го бе споменал, но му се видя важно. По-добре да вземеше и него.
Прекрачи разхвърляните боклуци и отвори платнените торби, от които се изсипаха брашно и сушени зърна, провери кошовете за скрити прегради, разрязвайки пухкавия хастар. Никакъв тефтер. Мадокс се върна при мъртвото тяло и претърси напоените с кръв дрехи за трети път, търсейки да напипа правоъгълна издутина. Но всичко, което откри беше един къс молив в десния джоб на мъжа.
Остана известно време неподвижен, главата му пулсираше. Възможно ли беше мъжът с коня да е взел бележника? И само съвпадение ли беше идването му, или нещо друго? Хрумна му ужасяваща идея: мъжът на коня му беше конкурент. Правел е същото, което и Мадокс — проследил е Уедърс и се е надявал да сложи ръка на откритието му. Може би е докопал и бележника.
Е добре, Мадокс пък намери картата. И му се струваше, че тя е толкова важна, колкото и бележника, ако не и повече.
Той се огледа. Мъртвото тяло, кръвта, магарето, бъркотията наоколо. Ченгетата щяха да довтасат. С огромно усилие на волята овладя дишането си, пулса на сърцето, като използва няколко медитативни техники, които беше научил в затвора. Издиша, вдиша, успокоявайки бумтенето в гръдния си кош до равномерно пулсиране. Хладнокръвието му постепенно се възвърна. Все още разполагаше с достатъчно време. Извади каменния образец от джоба си и го завъртя на лунната светлина, след това измъкна и картата. Имаше карта, имаше и устройството, което бе повече от достатъчно, за да удовлетвори Корвъс.
Междувременно трябваше да зарови тялото.
4.
Детектив лейтенант Джими Уилър седеше на задната седалка в полицейския чопър уморен до смърт, усещайки глухите звуци на двигателите с всяка своя кост. Той погледна надолу към призрачния нощен пейзаж, който се разстилаше под тях. Пилотът на хеликоптера следваше хода на река Чама; всеки завой блестеше като острие на ятаган. Прелетяха над няколко малки градчета покрай брега, малки, мигащи гроздове от светлини — Сан Хуан Пуебло, Меданалес, Абикию. Тук-там се виждаше по някоя самотна кола, която пълзеше по магистрала 84 и хвърляше малък жълт лъч в непрогледната тъмнина. Северно от Абикию всички светлини изчезнаха; нататък се простираха планините и каньоните на пустинята Чама, както и обширната местност на високите плата, необитаеми до границата с Колорадо.