Том почувства вина. Нямаше да има никаква комисиона, разбира се.
Бийзън каза довиждане и малко след това се чу хлопването на вратата и шумът от тръгваща кола.
Диърборн се обърна към Том, лицето му се изкриви в подобие на усмивка.
— Сега… правилно ли чух думата динозавър? Това, което казах е истина. Аз не продавам динозаври.
— Какво точно е онова, с което се занимавате, Хари?
— Аз съм брокер на динозаври. — Диърборн се облегна назад във фотьойла си с усмивка и зачака.
Том събра самообладанието си.
— Аз съм инвестиционен банкер с клиенти от Далечния Изток и един от тях…
Дебелата ръка се вдигна отново, прекъсвайки подготвената реч на Том.
— Това може и да мине пред Бийзън, но не и пред мен. Кажете ми за какво всъщност става дума.
Том помисли за миг. Проницателният, циничен блясък в очите на Диърборн го убеди, че е по-добре да каже истината.
— Може би сте чели за убийството в Ню Мексико, което стана във високите плата северно от Абикию?
— Четох.
— Аз бях този, който откри тялото. Случайно се натъкнах на него, човекът умираше.
— Продължавайте — каза Диърборн с равнодушен тон.
— Мъжът натика в ръката ми бележник и ме накара да обещая да го предам на дъщеря му, казвала се Роби. Опитвам се да спазя обещанието си. Проблемът е, че полицията не е идентифицирала трупа, защото доколкото знам, не са го открили.
— Мъжът каза ли ви още нещо, преди да умре?
— Беше в съзнание само няколко минути — отвърна Том уклончиво.
— А бележникът? Какво представлява?
— Само цифри. Списъци от цифри.
— Какви точно цифри?
— Данни от проучвания с радар за подземно сканиране.
— Да, да, разбира се, това е правил. Мога ли да ви попитам какъв е вашият интерес тук, господин Бродбент?
— Господин Диърборн, дадох обещание на умиращ човек. Държа на обещанията си. Това е — ни повече, ни по-малко.
Хари Диърборн изглеждаше озадачен от отговора.
— Наистина вярвам, господин Бродбент, че ако бях Диоген, трябваше да вдигна фенера си. Вие сте или рядко честен човек, или съвършен лъжец.
— Според съпругата ми съм просто инат.
Възрастният мъж въздъхна леко.
— Аз наистина ходих до Абикию да проверя кой е убитият. Питах се дали не е някой от познатите ми ловци на динозаври. Научих, че е правил проучвания и дори се носи слух, че е намерил нещо голямо. Изглежда най-лошите ми страхове са се сбъднали.
— Знаете ли името му?
Дебелият мъж се размърда и столът изскърца от преразпределението на солидния товар.
— Марстън Уедърс.
— Кой е той?
— Нищо по-малко от топ ловецът на динозаври в страната. — Мъжът събра ръцете си и ги стисна. — Приятелите му го наричаха Стем, защото беше висок и жилав. Кажете ми едно нещо, господин Бродбент: намерил ли е старият Стем онова, което е търсел?
Том се поколеба. Необяснимо защо, но той почувства, че може да се довери на този човек.
— Да.
Последва дълга, тъжна въздишка.
— Бедният Стем. Умря така, както и живя: иронично.
— Какво можете да ми кажете за него?
— Много. А в замяна, господин Бродбент, вие ще ми кажете какво е намерил. Съгласен?
— Съгласен.
14.
Уайман Форд можеше да види заострения край на Навахо Рим няколкостотин ярда напред, там, където платото завършваше в малък хълм. Слънцето висеше ниско в небето, диск от нажежено злато. Форд усети, че го изпълва въодушевление. Сега разбираше защо индианците на времето са отивали в пустошта и са гладували дни наред, за да достигнат до прозрение. Той самият от два дни беше на половин дажба, ядеше само по една тънка филийка, поръсена с няколко капки зехтин за закуска, а за вечеря — по половин чаша варена леща и ориз. Гладът правеше необикновени и странни неща с мозъка; той изпитваше чувство на еуфория и безгранична енергия. Учудваше се, че такова обикновено физиологично действие може да доведе до толкова дълбоко духовно чувство.
Той се движеше покрай хълма от пясъчник, търсейки път за нагоре. Гледката беше невероятна, но от върха щеше да вижда много повече. Продължи покрай издатината, широка не повече от три стъпки, спускаща се далече надолу в сините дълбини на каньона. Никога досега не бе слизал на такава дълбочина в местността на високите плата и се чувстваше като истински изследовател. Това без съмнение беше една от най-отдалечените области.