Пусна го, преглътна мъчително и си наложи да успокои дишането си. Сърцето му биеше до пръсване, имаше чувството, че се чува, макар да знаеше, че това е невъзможно. Ако не мърдаше и пазеше тишина, мъжът нямаше никога да го открие в този мрак. Не би могъл. Невъзможно беше.
— Д-р Корвъс? — долетя гласът. — Единственото, което искам, е малко информация относно тиранозавър рекс. Когато я получа, работата ни приключва.
Корвъс се наведе, сви се като зародиш, треперейки неконтролируемо. Гласът се намираше на не повече от десет крачки от него.
14.
Том затича през гората към жълтата светлинка между дърветата. Позабави малко, когато наближи хижата и продължи предпазливо напред под прикритието на тъмнината. Беше голяма, двуетажна хижа с покрит вход и на светлината на крушката на верандата можа да види паркирания отпред Рейндж Роувър.
Внезапно осъзна, че е идвал тук преди години с група приятели, които искаха да изследват изоставените градове в планините. Но тогава нямаше нито ограда, нито нови хижи.
Той се притисна към грапавите трупи на къщата и като се движеше странишком, стигна до прозореца. Надникна вътре. Облицована с дърво дневна с камина от камък, килим на навахо върху пода и еленска глава, закачена на стената. Имаше само една лампа и цялата обстановка създаваше впечатлението, че къщата е празна. Той се ослуша. Мястото беше тихо и прозорците на втория етаж бяха тъмни.
Сали не беше в къщата. Той мина отпред и загледа изоставения град, слабо осветен от крушките на верандите. Приведен, като стъпваше тихо и се ослушваше на всяка крачка, той отиде до колата и сложи ръка върху капака й — двигателят беше още топъл. Наведе се към пасажерската врата, извади фенерчето, което бе открил в доджа, и го запали. Насочи лъча към земята. В рохкавия пясък личаха обърканите следи от каубойски ботуши. Той се огледа. Точно зад колата видя два успоредни отпечатъка, оставени от подметки, които са били влачени. Тръгна след тях и те го изведоха на черен път срещу дефилето в края на града.
Сърцето му заподскача в гърдите. Дали е била Сали? В безсъзнание ли е била? Дефилето, ако си спомняше правилно, водеше към някакви изоставени златни мини. Том спря и се опита да си спомни релефа на местността. Ръката му несъзнателно опипа издутината на пистолета, пъхнат в колана му.
Един патрон.
Продължи по следите и те го изведоха до стария лагер, където се губеха между дърветата в гърлото на дефилето. Лъчът на фенерчето му разкри прясно стъпкани бурени по протежението на обраслата в трева пътека. Той се ослуша, но не чу нищо, освен вятъра в клоните. След четиристотин метра излезе на открито, където долината се разширяваше. Пътеката се катереше нагоре по склона и той затича по нея. Тя минаваше под линията на хребета през боровата гора и свършваше до стара минна шахта.
Сали е била затворена в мината.
Вратата към дървената шахта беше с верига и катинар. Той спря, потисна желанието си да я разбие и се ослуша. Всичко беше тихо. Провери катинара и откри, че не е заключен, висеше свободно на веригата, бутна вратата и влезе.
Обхвана в ръце фенерчето и го включи, за да огледа вътрешността. Отворът за мината се намираше пред него, прокопано в скалата гърло, от което се носеше дъх на спарен въздух с мирис на пръст. Беше запречено и покрито с тежка желязна решетка, заключена с катинар от закалена стомана.
Том наостри слух, сдържайки дишането си. От тунела на мината не идваше никакъв звук. Той опипа катинара, но установи, че е здраво закрепен. Наведе се, извади фенерчето и огледа мръсния под. Отпечатъците личаха изключително ясно върху дебелия слой прах. Бяха на мъж с 43–44 размер на обувките. От едната страна се виждаше къде се бяха забивали подметките на Сали и къде бе лежало тялото й; вероятно я беше оставил там, докато отключва решетката. Сигурно е била в безсъзнание. Той потуши едно далеч по-неприятно предположение.
Опита се да прецени възможностите. Трябваше да влезе — или да привлече мъжа към вратата и да го застреля, когато се приближи.
Откъм мината се чу слаб звук и той замръзна. Изстрел ли беше? Едва се осмеляваше да диша. След малко долетя друг звук — слаб вик, изопачен от дълбоките каменни стени, докато стигне догоре. Гласът беше на мъж.
Том хвана катинара и го разтърси, опитвайки се да го отвори, но той не помръдна. Решетката беше изкована от тежка стомана и циментирана в скалата. Нямаше никаква надежда да я разбие.