Последва изстрел и Том чу изтрещяването на куршум в камъните отдолу.
— Стреля в пукнатината, но не може да ме види. Том, аз съм в капан…!
— Дошъл съм да те измъкна оттук. — Той освети наоколо. Скалата беше вече натрошена и беше само въпрос на време да се разруши напълно и да се откъртят парчетата. Той огледа тунела отгоре и потърси с очи за нещо, което би му помогнало. В един ъгъл забеляза купчина прогнили щайги и въжета.
— Ей сега слизам.
Нов изстрел.
Том хукна към купчината, освободи се от изгнилите въжени намотки и започна да рови из проядените чували от зебло. Най-отдолу откри клиновидно стоманено парче. Грабна го и изтича обратно.
— Том!
— Тук съм. Ей сега идвам.
Друг изстрел. Сали изпищя.
— Ранена съм. Той ме уцели!
— Господи, къде…?
— В крака. Мили боже, измъкни ме оттук!
— Затвори очи.
Том пъхна стоманения клин в процепа, взе един камък и заудря с него по клина. Напуканата скала започна да се рони. Той коленичи и започна да измъква парчетата с ръце, като не спираше да успокоява Сали.
Последва още един изстрел.
— Том!
— Ах, ти кучко! Презареждам и си мъртва!
Том откъртваше парче и го хвърляше, после второ, трето, ръцете му се разраниха, но той не забавяше темпо.
— Сали, къде си ранена?
— В крака. Не мисля, че е лошо. Само побързай.
Пореден изстрел. Том удряше скалата със стоманения клин, увеличавайки дупката. Сега можеше да види цялото лице на Сали.
Пук! Сали подскочи.
— За бога, побързай!
Върхът на клина се отчупи и той изруга, обърна се и започна да кърти от другата страна.
— Достатъчно! — извика Сали.
Том се пресегна, хвана ръката й и я дръпна, когато тя се оттласна отдолу.
— Мъртва си!
Том забиваше стоманеното острие в скалата, отцепвайки парчета крехък кварц. С пълно безразличие забеляза, че е открил златна жила, пропусната от миньорите навремето.
— Сега!
Той я подхвана под мишниците и я издърпа. Отдолу се чу друг изстрел.
Сали се отпусна на пода мръсна, измокрена, с разкъсани дрехи.
— Къде те рани онзи мръсник? — Той затърси трескаво.
— Крака, крака ми.
Том отпра ивица от ризата си и избърса кръвта, откривайки повърхностни наранявания върху бедрото й. След малко извади парче от камък, което бе рикоширало в нея.
— Сали, всичко е наред. Ти си добре.
— Бях сигурна.
— Кучка! — Крясъкът прозвуча истерично.
Последваха нови гърмежи. Един заблуден куршум отскочи през пукнатината и се заби в тавана.
— Трябва да запушим дупката — каза Сали.
Но Том вече търкаляше камъни натам. Те ги събраха и ги натикаха в пукнатината. За пет минути беше запушена.
Том обви ръце около Сали.
— Господи, мислех, че никога повече няма да те видя — изхлипа Сали. — Не мога да повярвам, че ме намери.
Той я стисна здраво в прегръдките си.
— Да се махаме от тук.
Тръгнаха през тунелите, като от време навреме включваха фенерчето, за да се ориентират. Изкатериха се нагоре и не след дълго бяха на повърхността на мината.
— Той ще излезе от другия изход — каза Сали.
Том кимна.
— Ще минем по дългия път.
Вместо да се върнат и да се изкачат по хребета, те хлътнаха в тъмнината между дърветата по дъното на пролома.
— Как е кракът ти, можеш ли да вървиш?
— Не съм съвсем зле. Оръжие ли е това на колана ти?
— Аха. Двайсет и два калибров с един патрон. — Том се обърна и погледът му обходи посребрените склонове.
— Камионът ми е на входа.
— Той ще стигне там преди нас — каза Сали.
Беше тъмно като в рог, килимът от борови иглички пружинираше меко и поскърцваше под краката им, а лекият бриз в дърветата поглъщаше тихите звуци от стъпките им. Том спираше от време навреме да се ослуша и да види дали похитителят не ги преследва, но всичко бе тихо.
След десетина минути дълбокото дере се изравни и премина в широко сухо корито. Напред блещукаха светлините на хижите. Всичко изглеждаше спокойно, с изключение на това, че Рейндж Роувърът на похитителя го нямаше.