Те заобиколиха стария град, но той изглеждаше пуст.
— Мислиш ли, че се е изплашил и е избягал? — попита Сали.
— Съмнявам се.
Минаха покрай хижата и побързаха да навлязат сред дърветата, като продължиха да се движат успоредно на черния път. Камионът се намираше на по-малко от четиристотин метра оттук. Том дочу нещо и спря; сърцето му биеше бясно. Ето отново — ниското подвикване на бухал. Стисна ръката на Сали и те продължиха напред. След няколко минути забелязаха неясните очертания на оградата.
Той подложи крак, за да може Сали да стъпи и да се прехвърли оттатък. Веригата леко издрънча. Том, без да се бави, се прехвърли и след няколко минути на светлината на луната забеляза откраднатия камион — продължаваше да стои там, където го бе паркирал, близо до заключената порта. Само че сега портата зееше широко отворена.
— Къде, по дяволите, е отишъл? — прошепна Сали.
Том стисна рамото й и отвърна също шепнешком:
— Продължаваш да се движиш в сянката, наведи главата и влизай в камиона колкото можеш по-бързо. После паля двигателя и се спасяваме.
Сали кимна. Тя притича към пасажерското място, като се привеждаше, оставайки под нивото на кабината; Том побърза да отвори вратата и се метна на шофьорското място. След минута и двамата бяха вътре.
— Дръж се здраво.
Той завъртя ключа и камионът завибрира с глухо ръмжене. В този момент на завоя иззад дърветата се появиха чифт фарове и върху тях се посипа град от тежкокалибрени куршуми. В кабината се разлетяха парчета стъкло и пластмаса.
— По дяволите!
Том се хвърли настрани върху седалката, мина на първа и камионът заподскача по пътя, като сипеше дъжд от чакъл. Превключи на втора и ускори, чувайки как куршумите продължават да се забиват в стоманата. Камионът криволичеше и задницата му се люшкаше напред-назад. Том се осмели и вдигна глава, но не успя да види нищо: предното стъкло бе напукано и приличаше на паяжина. Удари го с юмрук и направи достатъчно голяма дупка, за да вижда, след което продължи да ускорява.
— Остани на пода!
Той зави и стрелбата постепенно затихна, но зад тях се чуваше грохотът на колата, която ги преследва и той знаеше, че стрелецът е по петите им; миг по-късно Рейндж Роувърът се подаде на завоя и фаровете му ги пронизаха.
Тряс! Тряс! Заваля нов град от куршуми и над главите им се посипаха парчета от лампата върху тавана. Том въртеше бясно волана — чуваше люшкането и вибрациите отзад и знаеше, че поне една от гумите е пробита.
— Дизел! — извика Сали от пода. — Мирише ми на дизел!
Резервоарът явно бе уцелен.
Нов трясък.
— Горим! — изкрещя Сали. Ръката й бе върху дръжката на вратата. — Скачай!
— Не! Още не!
Той насочи камиона по друг завой и стрелбата за миг прекъсна. Напред се виждаше как пътят минава покрай една канара. Даде газ и пое право към нея.
— Сали, когато ти извикам „скачай“, скочи веднага и се търкулни встрани от гумите. След това бягай. Поеми към високите плата. Ще можеш ли?
— Ще мога!
Той ускори още и скалата се приближи. Хвана дръжката и отвори наполовина вратата, без да намалява скоростта.
— Бъди готова!
Удар.
— Сега!
Той скочи в същия момент, падна на земята и се претърколи, а след миг беше на крака и тичаше. Видя тъмната фигура на Сали да бърза точно в мига, когато горящият камион се понесе над канарата и излетя в урвата. Чу се глух тътен, последван от внезапен оранжев блясък откъм дъното.
Рейндж Роувърът наби спирачки точно когато достигна ръба на скалата. Вратата се отвори. Том мерна един човек без риза да изскача отвътре с револвер в едната ръка, фенерче в другата и пушка през рамо. Том се втурна по стръмния склон, прикривайки се зад скалата, но мъжът вече бе забелязал Сали и тичаше след нея с насочено оръжие.
— Мръсен кучи син! — извика Том и се спусна към него с надеждата да отвлече вниманието му, но онзи не се отклони нито за миг; бързо набираше преднина, докато тя накуцваше от раната на крака си. Петдесет стъпки, четиридесет… всеки миг щеше да е достатъчно близо, за да я прониже.
Том извади пистолета си.
— Копеле!
Мъжът хладнокръвно се отпусна на едно коляно и освободи предпазителя на пушката. Том спря и се прицели. Никога нямаше да го улучи, но поне изстрелът би могъл да го разсее. Струваше си — това беше последният шанс на Сали.