Патриша Корнуел
Хищник
На Стейси
Болница „Маклийн“, филиал на Харвардското медицинско училище, е най-добрата психиатрична клиника в страната, известна по цял свят със своите изследователски програми, особено в областта на неврологията и сходните й науки. Най-голямото предизвикателство пред нас не е космосът, а човешкият мозък и неговата биологична роля при психичните заболявания. Болница „Маклийн“ не само поставя стандартите в психиатричните изследвания, но предлага и състрадателно отношение към пациентите наред с алтернативните методи за облекчаване на страданието.
Безкрайно съм благодарна на изключителните лекари и учени, които бяха така любезни да споделят своите знания и опит с мен.
Особено съм задължена на:
д-р Брус М. Коън
(президент и главен психиатър)
както и на
д-р Дейвид П. Олсън
(завеждащ отделение в центъра за мозъчни изследвания)
и най-вече на:
д-р Стейси А. Грюбър
(зам. директор на лабораторията за мозъчни изследвания)
1
Беше неделя следобед и доктор Кей Скарпета седеше в своя кабинет в Националната академия по криминалистика в Холивуд, щата Флорида. Облаците се сгъстяваха и предвещаваха поредната гръмотевична буря. Беше необичайно топло и дъждовно за февруари.
Прокънтяха изстрели, последвани от неразбираеми викове. Тренировъчните схватки бяха нещо обикновено през уикендите. Специални агенти в пълно бойно снаряжение и черни маскировъчни екипи търчаха нагоре-надолу из сградата и стреляха. Скарпета беше заета с един медицински доклад, издаден от щата Луизиана — пациентка убила петима души, без да има никакъв спомен за своите действия, или поне така твърдеше.
Случаят едва ли е подходящ за научния проект „Хищник“1 за изследване на префронталните фактори, определящи прояви на агресивност, помисли си Скарпета, докато смътно долавяше шума на приближаващ се мотор.
После написа имейл на съдебния психолог Бентън Уесли:
„Би било интересно да имаме и жена в изследването, не мислиш ли? Но може би данните няма да ни свършат работа. Доколкото знам, ограничил си изследването само за мъже.“
Мотоциклетът приближи с грохот сградата и спря точно под нейния прозорец. Пит Марино отново идва да ме тормози, помисли си с раздразнение тя, докато четеше току-що полученото от Бентън съобщение:
„И без това от Луизиана едва ли ще ни позволят да я използваме. Там доста си падат по екзекуциите. Но пък храната им е добра.“
Скарпета погледна през прозореца и видя как Марино изгаси двигателя и слезе от мотора с характерния си маниер на истински мачо — все пак не се знаеше кой може да е наоколо. И тъкмо заключваше папките на „Хищник“ в чекмеджето на бюрото си, когато той влезе в кабинета й, без да чука, и се самонастани на един стол.
— Да знаеш нещо по случая Джони Суифт? — попита веднага, а огромните му татуирани ръце се показваха изпод дънковия елек с емблемата на „Харли Дейвидсън“ на гърба.
Марино беше главен следовател в академията и експерт следовател към Центъра по съдебна медицина в окръг Броуърд. Напоследък изглеждаше като пародия на рокер. Той остави на бюрото й своя шлем, който всъщност представляваше каска от изтрита черна кожа, цялата в имитации на дупки от куршуми.
— Припомни ми — рече тя и като посочи шлема, добави: — А това става само за шоу. Едва ли ще ти помогне много, ако катастрофираш с този твой мотор.
Той хвърли една папка на бюрото й и каза:
— Лекар от Сан Франциско с практика и тук, в Маями. С брат му имали дом в Холивуд, на брега. Не е далеко от Рънесънс, нали се сещаш, онези високи еднотипни сгради до Джон Лойд Стейт Парк? Преди около три месеца, в Деня на благодарността, докато бил тук в дома си, брат му го намерил мъртъв на дивана, с огнестрелна рана в гърдите. Между другото, току-що бил претърпял операция на китките, която не минала много добре. На пръв поглед явно самоубийство.
— По това време все още не съм била в Центъра по съдебна медицина — припомни му Скарпета.
Сега тя беше шеф на отдела по криминалистика и съдебна медицина в академията, но прие поста консултант съдебен патолог към Центъра по съдебна медицина в окръг Броуърд едва през декември, когато шефът д-р Бронсън започна да идва все по-рядко на работа с извинението, че му е време да се пенсионира.
— Спомням си, че чух нещо такова — каза тя, чувствайки се неловко в присъствието на Марино, когото вече не се радваше да види.
— Бронсън е правил аутопсията — продължи той, като гледаше вещите по бюрото й, стените и всичко друго, но не и нея.
1
Игра на думи: акронимът на оригиналното название от английски Prefrontal Determinants of Aggressive–Type Overt Responsivity е PREDATOR, което означава и „хищник“. — Б.пр.