— Наистина съжалявам за всичко това — каза Скарпета искрено. — Искам лабораториите да работят с пълна пара.
— Мисля, че вече го правим. Даже сме на път да изпушим — не успя да се въздържи Джо, който не би си затворил устата дори да се давеше.
— Искам да анализирате възможно най-бързо всички биологични проби, които все още не са минали на анализ — каза Скарпета много решително. — Включително всички потенциални източници на ДНК, взети от къщата в Холивуд, онази, на изчезналите хора. Пуснете всичко в CODIS. Ще процедираме сякаш всички са мъртви.
Експертите, Джо и Марино, се спогледаха. Никога не бяха чували Скарпета да казва подобно нещо.
— Това се казва оптимизъм! — изкоментира Джо.
— Фил, пусни боклуците от килима, другите улики по случая Симистър и уликите от комбито, тоест всички налични улики през СЕМ/ЕДС — прозвуча гласът на Скарпета. — Да видим дали действително това е мед.
— Сигурно там я има навсякъде.
— Не е задължително — каза Скарпета. — Не всички я използват. Не всеки отглеждат цитрусови дървета. Но засега, в случаите, с които се занимаваме, това е общият знаменател.
— А магазинът на плажа? Не мисля, че там има цитрусови дървета.
— Прав си. Уместна забележка.
— Добре, да приемем тогава, че някои от уликите дадат положителен резултат за мед…
— Това ще е много важно — каза Скарпета. — Ще трябва да се запитаме защо. Кой я е нанесъл в склада? Кой я е нанесъл в комбито? А сега трябва да се върнем в онази къща с изчезналите хора и да потърсим мед и там. Нещо интересно за червеното вещество, което открихме на пода, по онези парченца бетон, които донесохме?
— Вид къна, на алкохолна основа, определено не от най-добро качество — отговори Фил.
— А не може ли да е някаква боя за временни татуировки или боди арт?
— Възможно е, но щом е на алкохолна основа, нямаше да я установим. Етанолът или изопропанолът досега щяха да са изветрели.
— Странно, че е там, и то от известно време. Някой държи ли Луси в течение? Къде е тя?
— Не знам — каза Марино.
— Трябва ни ДНК от Флори Куинси и дъщеря й Хелън — продължи Скарпета. — Да видим дали е тяхна кръвта в магазина на плажа. „Бийч Бамс“.
— Кръвта в банята е на едно лице — каза Ранди. — Определено не е от двама души, а ако беше, можехме със сигурност да кажем дали имат роднинска връзка, например дали са майка и дъщеря.
— Ще се заема с това — рече Фил. — Имам предвид СЕМ анализа.
— А с колко случая работим всъщност? — намеси се Джо. — И ако правилно разбирам, приемате, че всички те са свързани? Затова ли процедираме сякаш имаме само трупове?
— Не приемам, че всичко е свързано — отвърна гласът на Скарпета по високоговорителя. — Но се опасявам, че може да е така.
— Както бях започнал да обяснявам за случая Симистър — възобнови Ранди своята тирада, — не получихме никакъв резултат от CODIS, но ДНК-то от вътрешността на кървавата латексова ръкавица не съвпада с ДНК-то от външната й страна. Което не е учудващо. Във вътрешността на ръкавицата попадат клетки от кожата на този, който я е носил, докато кръвта от външната страна е на някой друг, или поне това е разумното предположение — обясни той и Матю за пореден път се зачуди как е възможно този човек да е женен.
Кой би живял с него? Кой би го понасял?
— Кръвта на Даги Симистър ли е? — попита Скарпета направо.
И тя, както всички останали, логично предполагаше, че кръвта по латексовата ръкавица, намерена при убийството на Даги Симистър, без съмнение ще е нейна.
— От килима — да.
— Има предвид килима до прозореца, където смятаме, че може би е била ударена по главата — поясни Джо.
— А аз имах предвид кръвта по ръкавицата. За нея питам, на Даги Симистър ли е? — прозвуча гласът на Скарпета, вече леко напрегнат.
— Не, сър.
Ранди отговаряше на всички с „Не, сър“ независимо от пола на събеседника си.
— Кръвта по ръкавицата определено не е нейна, което е любопитно — продължи той досадните обяснения. — Разбира се, всеки би очаквал това да е нейната кръв.
„О, не, не започвай пак“ — помисли си Матю.
— Намираме две ръкавици на местопрестъплението и по едната има кръв от външната страна, но не и от вътрешната.
— И защо да има кръв от вътрешната страна? — озъби му се Марино.
— Няма.
— Аз знам, че няма, питам те, защо да има?
— Ами например, ако извършителят се е наранил по някакъв начин, прокървил е в ръкавицата, да речем, ако се е порязал, докато е бил е ръкавиците. Виждал съм такива случаи. Извършителят носи ръкавици, но се порязва и кръвта му остава в ръкавицата, което явно не е станало в нашия случай. Това ме довежда до важния въпрос. Ако кръвта при случая Симистър е на убиеца, защо е само от външната страна на ръкавицата? И защо ДНК от тази кръв е различна от ДНК, която взех от вътрешната страна на същата ръкавица?