— Не. Нямало е причина.
— Дори и само за да го изключат? — попита Джо.
— От какво да го изключат? ДНК-то на Лоръл не върши никаква работа — обърна се към него Марино. — Неговата ДНК е из цялата къща. Той живее там.
— Би било добре, ако можем да тестваме ДНК-то на Лоръл — каза Скарпета. — Матю? Използвахте ли някакви химикали при обработката на кървавата ръкавица от къщата на Даги Симистър? Нещо, което би попречило на евентуални по-нататъшни тестове?
— Цианоакрилат — отвърна Матю. — И проверих единствения отпечатък, който получихме. Нищо. Нищо в AFIS. Не мога да кажа дали съвпада с частичния отпечатък от комбито, няма достатъчно повърхност.
— Мери? Искам да вземеш проби от кръвта по тази ръкавица.
— Цианоакрилатът няма да попречи на резултатите, тъй като той реагира на аминокиселините в мастния секрет на кожата и потта, а не на кръвта — не устоя Джо на порива да обясни. — Не би трябвало да имаме проблем.
— С удоволствие ще й дам проба — каза Матю, обърнат към черния телефон. — Има достатъчно от кървавия латекс.
— Марино? — прозвуча гласът на Скарпета. — Искам да отидеш в Центъра по съдебна медицина и да вземеш папката с документите по случая на Джони Суифт.
— Мога и аз да го направя — бързо се отзова Джо.
— Марино? — повтори тя. — Вътре в папката трябва да са и неговите ДНК-карти. Винаги правим повече от една.
— Ако само с пръст докоснеш тази папка, ще си събираш зъбите по земята — изсъска Марино на Джо.
— Сложи една от картите в плик за улики и го предай на Мери — продължаваше Скарпета. — Мери? Вземи проба от кръвта в тази карта и от кръвта по ръкавицата.
— Не съм сигурна дали те разбирам добре — каза Мери и Матю не я обвиняваше.
И той не виждаше какво ще прави един токсиколог с капка изсъхнала кръв от ДНК-карта и същото минимално количество изсъхнала кръв от ръкавица.
— Да не би да имаш предвид Ранди — каза Мери. — Още ДНК тестове ли искаш?
— Не — отвърна Скарпета. — Искам да провериш пробите за литий.
Скарпета миеше едно цяло пиле в мивката. Нейният „Трео“ беше в джоба й, а слушалката на ухото.
— Защото тогава не са тествали кръвта му за това — обясняваше тя на Марино по телефона. — Ако все още е взимал литий, брат му, както изглежда, въобще не е казал на полицията.
— Щяха да намерят лекарството на местопрестъплението — отвърна Марино. — Какъв е този шум?
— Отварям кутии с пилешки бульон. Жалко, че не си тук. Не знам защо не са открили никакъв литий — каза тя, докато изсипваше съдържанието на кутиите в меден тиган. — Но е възможно брат му да е прибрал лекарствата, за да не ги намери полицията.
— Защо? Това да не е кокаин или нещо подобно.
— Джони Суифт е бил известен невролог. Може би брат му не е искал хората да знаят, че страда от психично разстройство.
— Аз определено не бих искал някой с променливо настроение да се рови в мозъка ми.
Тя започна да реже лука.
— Всъщност, неговото биполярно разстройство едва ли е оказвало някакво влияние върху способностите му като лекар, но по света има доста невежи хора. Пак повтарям, че може би Лоръл не е искал полицията или някой друг да знае, че брат му има проблем.
— Нещо не се връзва. Ако казаното от него е вярно, той е избягал навън веднага щом е открил трупа на брат си. Едва ли е обикалял къщата, за да събира шишенца с лекарства.
— Май ще трябва да го попиташ.
— Веднага щом излязат резултатите за лития. По-добре да имам информация, когато разговарям с него. А сега имаме по-голям проблем — каза той.
— Не съм сигурна дали това е възможно — рече Скарпета, докато разрязваше пилето.
— Става въпрос за гилзата от пушката — продължи Марино. — Онази, за която е излязло съвпадение в NIBIN за случая при Уолдън Понд.
— Не исках да говоря за това пред всички — започна да обяснява Марино по телефона. — Прилича ми на вътрешна работа. Няма друго обяснение.
Той седеше на бюрото в своя кабинет, при затворена и заключена врата.
— Ето как стоят нещата. Не исках да говоря пред всички, но по-рано тази сутрин се свързах с един мой човек от холивудската полиция, който отговаря за склада за доказателства. Той провери в компютъра. За по-малко от пет минути получи цялата информация относно онзи обир в хранителния магазин преди две години. И сега познай къде би трябвало да се съхранява пушката? Седнала ли си?
— Това никога не е помагало — каза тя. — Слушам те.
— В нашата собствена оръжейна колекция.
— В академията ли? Справочната оръжейна колекция в академията?