„Дори не се замислят, ако ги заговориш“ — бе казал Базил онази първа нощ, когато се запознаха, след като бяха пообикаляли малко по улиците, пушейки трева.
„Защо аз?“ — попита Бор, без да изпитва ни най-малък страх.
Логично би било да се страхува. Базил убиваше когото си пожелае, винаги го беше правил. Можеше да убие и Бор. С лекота.
Бог казваше на Бор какво да прави. Затова винаги оцеляваше.
Базил набеляза момичето. По-късно се оказа, че е била само на осемнадесет. Теглеше пари от банкомат, оставила колата си наблизо със запален двигател. Глупачка! Не се теглят пари по тъмно, особено ако си млада и красива жена, при това съвсем сама, по къси панталонки и опната тениска. Ако си млада жена, при това красива, лоши неща се случват.
„Дай ми ножа и пистолета си“ — каза Бор.
Втъкна пистолета в колана си и поряза с ножа единия си палец. Размаза малко кръв по лицето си, след което се прехвърли през седалката и легна отзад на колата. Базил спря до банкомата и слезе от колата. Отвори задната врата, за да провери как е Бор, и си придаде правдоподобно разтревожен вид.
„Всичко ще е наред“ — каза на Бор и се обърна към младата жена с думите: „Моля ви, помогнете ми. Приятелят ми е ранен. Къде е най-близката болница?“
„Мили Боже, трябва да се обадим на полицията.“ — Тя трескаво зарови в чантата си за мобилен телефон, при което Базил я блъсна на задната седалка, а Бор опря пистолета в лицето й.
Потеглиха.
„Мамка му! — каза Базил. — Добър си. — Беше надрусан и се смееше. — По-добре да решим къде да отидем.“
„Моля ви, не ме наранявайте“ — плачеше момичето и Бор усети някакво желание, докато седеше отзад до нея с опрян в лицето й пистолет, а тя плачеше и се молеше. Прииска му се да прави секс.
„Млъкни — каза й Базил. — Няма да ти помогне. Трябва да намерим някое местенце. Може в парка. Не, там минават патрулки.“
„Аз знам едно място — каза Бор. — Там никой няма да ни намери. Идеално е. Можем да разполагаме с времето си, ще имаме цялото време на света“.
Беше възбуден. Искаше да прави секс, адски му се искаше.
Той упъти Базил до къщата, същата къща, която сега се разпадаше, без вода и електричество, където имаше само един матрак и порно списания в задната стая. Бор измисли гениалната идея как да ги връзват така, че да не могат да седнат, без ръцете им да се вдигат нагоре.
„Горе ръцете!“
Като в анимационните филмчета.
„Горе ръцете!“
Като в каубойските филми.
Базил каза, че Бор е страхотен, най-страхотният човек, когото някога е срещал, и след няколко подобни случая, когато отвличаха жени и ги държаха там, докато замиришат непоносимо или телата им се инфектират безобразно или просто им омръзнат, Бор каза на Базил за коледния магазин.
„Виждал ли си го?“
„Не.“
„Не можеш да го пропуснеш. Точно на плажа по А1А. Дамата е богата.“
Бор му обясни, че в събота винаги са само тя и дъщеря й в магазина. И почти нямаше клиенти. Кой си купува коледни боклуци на плажа през юли?
„А стига бе!“
По план не биваше да го прави в магазина.
Но преди Бор да разбере какво става, Базил вече я беше отвел отзад и я изнасилваше, блъскаше, режеше, оплесквайки всичко в кръв, докато Бор гледаше и пресмяташе как ще се измъкнат оттук.
Дърварят до вратата беше висок над метър и петдесет, ръчна изработка. Той държеше истинска стара брадва с дървена дръжка и лъскаво метално острие, наполовина боядисано в кървавочервено. Бор се сети как да я използва.
„Извадихме късмет — каза Бор на Базил, когато двамата бяха вече на сигурно място в своето убежище, старата къща, и копаеха яма. — Никога вече не прави така.“
Месец по-късно той отново направил глупост — опитал се да отвлече две жени едновременно. Бор не бил с него. Базил успял да ги натика в колата, но после проклетата машина се счупила. Базил никому не беше казал и дума за Бор, Пазеше го. Сега беше негов ред.
„Има един научен проект — беше му написал Бор. — Набират доброволци от затвора. За теб ще е добре. Можеш да направиш нещо конструктивно.“
Това беше мило и безобидно писмо. Дадоха му го без никакви резерви. Базил уведоми надзирателя, че иска да участва като доброволец в научния проект в Масачузетс, че иска да направи нещо, за да изкупи своите грехове, и че с радост ще помогне на лекарите да научат нещо повече за това какво не е наред с хората като него, за да има шанс светът да стане по-добро място за живеене. Дали надзирателят се беше хванал на манипулациите на Базил, можеше само да се гадае. Но през декември Базил беше преместен в щатската болница „Бътлър“.