И всичко това благодарение на Бор. Божията ръка.
Оттогава насам се налагаше да общуват по-прикрито. Бог показа на Бор как да предава на Базил желаната информация. Бог имаше коефициент на интелигентност сто и петдесет.
Бор си намери място до изход двадесет и едно. Седна възможно най-далеч от всички и зачака полета в девет сутринта. Нямаше закъснение. Щеше да се приземи по обяд. Бор отвори чантата и извади оттам едно писмо, което Базил му беше написал преди повече от месец.
„Получих риболовните списания. Благодаря. Винаги има какво да науча от статиите.
Базил Дженрет.
P. S. Пак ще ме слагат в онази проклета тръба — в четвъртък, 17 февруари. Но обещават да е за малко. Ще вляза в пет и ще изляза в пет и петнадесет следобед, така ми казаха. Обещания, обещания…“
52
Снегът беше спрял, а пилешкият бульон къкреше. Скарпета премери две чаши италиански ориз и отвори бутилка сухо бяло вино.
— Можеш ли да слезеш? — провикна се тя към Бентън, като приближи стълбите.
— Можеш ли да се качиш? — отекна неговият глас от кабинета му в края на задното стълбище.
Тя разтопи бучка масло в меден тиган и започна да запържва пилето. Изсипа ориза в бульона. Мобилният й иззвъня. Беше Бентън.
— Това е нелепо! — каза тя, като гледаше нагоре по стълбите, които водеха към неговия кабинет на втория етаж. — Не можеш ли да слезеш за малко, моля те. Готвя. Във Флорида нещата са зле. Искам да поговорим.
Поля пилето с малко бульон.
— И аз искам да хвърлиш един поглед на това — отвърна той.
Колко странно беше да чува гласа му едновременно от горния етаж и по телефона.
— Това е нелепо! — повтори тя.
— Искам да те попитам нещо — чу тя гласа му в телефона и от горния етаж, сякаш двама души говореха едновременно. — Защо ще има трески между лопатките?
— Дървени трески ли?
— Има едно охлузване на кожата с тресчици по него. На гърба, между лопатките. И се чудя дали можем да познаем дали се е получило преди или след смъртта.
— Ако е била влачена по дървен под или е бита с нещо дървено. Може да има много причини всъщност.
Тя разбърка пилето с вилица.
— Ако е била влачена и така се е сдобила с тресчиците, не би ли трябвало да ги има и по други места на тялото? Ако приемем, че е била гола, когато са я влачили по някакъв стар разнебитен под.
— Не е задължително.
— Много ми се иска да дойдеш горе.
— Има ли наранявания при самозащита?
— Защо не се качиш?
— Веднага щом мога да оставя обяда. А сексуално насилие?
— Няма улики, но определено е по сексуални подбуди. Не съм гладен сега.
Тя разбърка ориза и остави лъжицата върху сгъната хартиена кърпа.
— Някакъв друг възможен източник на ДНК?
— Като например?
— Не знам. Може да му е отхапала носа например, или пръста, или нещо друго, и да са го намерили в стомаха й.
— Сериозно ли говориш?
— Слюнка, коса, кръвта му — каза тя. — Надявам се, че са попили тялото отвсякъде и са тествали всичко възможно.
— Защо не се качиш да поговорим за това?
Скарпета свали престилката и тръгна към стълбите, като продължаваше да говори по телефона и си мислеше колко е глупаво да си в една и съща къща с някого и да общуваш с него по телефона.
— Затварям — каза тя като изкачи стълбите и застана пред него.
Той седеше в своя черен кожен стол и очите им се срещнаха.
— Слава богу, че не влезе секунда по-рано — каза той. — Тъкмо говорех по телефона с една изключително красива.
— Слава богу, че и ти не беше в кухнята да чуеш аз с кого говорех.
Тя изтъркаля един стол до него и погледна снимката на монитора, където мъртвото тяло на жената лежеше по очи върху аутопсионната маса, а по гърба й ясно личаха червените отпечатъци на ръце.
— Вероятно са направени с шаблон, сигурно с аерограф каза тя.
Бентън увеличи охлузеното място между лопатките и тя се загледа в разранената кожа.
— В отговор на един от въпросите ти — каза тя — да, може да се познае дали едно охлузване с тресчици по него е получено преди или след смъртта. Зависи дали има тъканна реакция. Вероятно не разполагаме с хистологичен анализ?
— И да има нещо по въпроса, не съм запознат — отвърна Бентън.
— Тръш има ли достъп до СЕМ/ЕДС?
— В лабораторията на щатската полиция има всичко.
— Тогава му предложи да вземе проби от тези тресчици и да ги увеличи от сто до петстотин пъти, за да видим как изглеждат. И няма да е лошо да се направят тестове за мед.
Бентън я погледна, сви рамене и попита:
— Защо?
— Изглежда е навсякъде. Дори в склада на някогашния коледен магазин. Най-вероятно от спрейове на медна основа.