— Казваш, че може да е била убита импулсивно, вероятно от гняв? Но твърдиш също, че има и голяма доза предумисъл, игра, като че ли е искал да свържем този случай с онзи обир? — изрази гласно мислите си Скарпета и го погледна многозначително.
— Всичко това означава нещо, поне за него. Добре дошла в света на агресивните социопати!
— Е, едно нещо е ясно — каза тя. — Известно време е била държана на място, където има активна дейност на инсекти. Може би червени мравки, или паяци, а нормалните хотели или къщи не гъмжат от тях, не и тук. Не и по това време на годината.
— Освен тарантулите. Те обикновено са домашни любимци и не зависят от времето — каза Бентън.
— Била е отвлечена на друго място. Къде точно е намерено тялото? — попита тя. — Точно при Уолдън Понд ли?
— На около петнадесет метра от една пътека, която не се използва много по това време на годината, но все пак минават хора. Едно семейство, излязло на излет до езерото, я намерило. Кучето им влязло в гората и започнало да лае.
— На какво може да се натъкне човек при една невинна разходка до езерото — каза Скарпета, докато преглеждаше на екрана доклада от аутопсията.
— Не е стояла там дълго, тялото й е било изхвърлено след смрачаване — каза тя. — Ако това, което чета тук, е вярно. Има смисъл да е било след смрачаване. А вероятно я е оставил там, встрани от пътеката, за да не рискува някой да го види. Ако по някаква случайност се появи някой, макар да е малко вероятно след здрач, човекът не би могъл да го види, защото той е бил в гората с нея. А това тук — и тя посочи закритото лице и увитите като памперс панталони — може да се направи за минути, ако си го обмислил предварително, тоест вече си изрязал дупките за очи, тялото е било голо и така нататък. Всичко това ме кара да мисля, че извършителят познава района.
— Звучи правдоподобно.
— Огладня ли или мислиш да стоиш тук цял ден?
— Кажи ми какво си направила и ще реша.
— Risotto alia Sbirraglia. Познато също като ризото с пиле.
— Sbirraglia? — и той хвана ръката й. — Това някакво екзотично венецианско пиле ли е?
— Доколкото знам, идва от sbirri, една от обидните думи за „полиция“. Малко хумор в един ден, който не е много забавен.
— Не разбирам какво общо може да има полицията с едно пилешко ястие?
— Ако може да се вярва на кулинарните ми източници, когато австрийците окупирали Венеция, това било любимото ястие на местната полиция. Мислех си и за бутилка „Soave“ или за по-плътното „Piave Pinot Bianco“. Имаш и ги двете в избата, а както казват венецианците: „Който пие добре, спи добре, а който спи добре, не мисли зло, не върши зло и отива в рая“ или нещо подобно.
— Опасявам се, че никое вино на света не може да ме откъсне от мислите ми за злото — каза Бентън. — А и не вярвам в рая. Само в ада.
54
Пред оръжейната лаборатория на приземния етаж в академията червената лампичка, светеше и докато вървеше по коридора, Марино чуваше приглушените удари на стрелба. Влезе вътре, без да го е грижа, че на стрелбището има човек, стига той да беше Винс.
Винс извади малък пистолет от портала на поставения хоризонтално воден куршумоуловител от неръждаема стомана, който тежеше пет тона, когато беше пълен с вода.
— Кога успя и да летиш? — попита Марино, като се изкачи по стъпалата до стрелбищната платформа.
Винс беше облечен в черен пилотски костюм и носеше високи до глезените черни кожени боти. Когато не беше потънал в своя свят от балистични експертизи и оръжия, той беше един от хеликоптерните пилоти на Луси. И както при повечето от нейните служители, външният му вид не подсказваше е какво се занимава. Винс беше на шестдесет и пет години, беше летял на „Блек Хоук“ във Виетнам, а после започнал работа към АЦО. Беше с къси крака и широк гръден кош, а посивялата му коса беше вързана на опашка, която, както твърдеше, не беше подстригвал от десет години.
— Каза ли нещо? — попита Винс, като свали антифоните и предпазните очила.
— Чудно е как изобщо чуваш още.
— Е, не толкова добре, колкото навремето. Когато се прибера вкъщи, съм напълно глух, ако може да се вярва на жена ми.
Марино позна пистолета, който Винс тестваше — дамският револвер с дръжка от палисандрово дърво, който бе намерен под леглото на Даги Симистър.
— Една малка играчка 22-ри калибър — каза Винс. — Сметнах, че няма да е излишно да я прибавя към базата данни.
— Не ми изглежда да е бил ползван някога.
— Не бих се учудил. Няма да повярваш колко хора имат пистолети за самозащита и забравят, че ги имат, или не помнят къде са ги сложили или дори не знаят, че са изчезнали.
— И ние имаме проблем с нещо изчезнало — каза Марино.