Винс отвори една кутия е амуниции и започна да зарежда пистолета с 22-калиброви патрони.
— Искаш ли да го пробваш? — каза той. — Малко странен избор за старица. Обзалагам се, че някой й го е дал. Обикновено препоръчвам нещо по-лесно за боравене, например „Лейди Смит“ 38-и калибър или един питбул. Разбрах, че бил под леглото, трудно го стигнали.
— Кой ти каза? — попита Марино, усещайки онова познато чувство, което напоследък често изпитваше.
— Доктор Еймъс.
— Той не беше там. Какво знае това гадно копеле?
— Не и половината от това, което си мисли. Постоянно виси тук, лази ми по нервите. Надявам се доктор Скарпета да не възнамерява да го назначи, след като му свърши аспирантурата. Ако това стане, направо ще отида да работя в някой супермаркет. Ето.
И той подаде пистолета на Марино.
— Не, благодаря. Сега искам да застрелям единствено него.
— Какво искаш да кажеш с това, че нещо е изчезнало?
— Липсва една пушка от справочната колекция, Винс.
— Не е възможно — каза Винс, като поклати глава.
Слязоха от платформата и Винс остави пистолета върху една маса, отрупана с други етикирани огнестрелни оръжия, кутии с амуниции, набор от мишени с тестово покритие за определяне на разстоянието и едно счупено стъкло на автомобил, който някой се опитал да открадне.
— „Мосберг 835 Ултимаг“, тип „помпа“ — продължи Марино. — Използвана преди две години при обир на магазин, когато онзи зад щанда пръснал мозъка на обирджията.
— Странно, че го споменаваш — каза Винс, видимо озадачен. — Доктор Еймъс ми се обади преди няма и пет минути и ме попита дали може да слезе тук да провери нещо в компютъра.
Винс отиде до един плот, върху който имаше сравнителни микроскопи, цифров динамометър и компютър. Той натисна няколко клавиша и от едно меню избра справочната колекция. Въведе въпросната пушка.
— Казах му, че провеждам тестова стрелба и че не може да дойде сега. Попитах го какво иска да провери и той каза, че нямало значение.
— Не знам как се е добрал до това — каза Марино. — Как би могъл да знае? Говорих с един мой човек в холивудската полиция, но той не би обелил и дума. Другите, на които съм казал, са докторката и сега ти.
— Камуфлажен приклад, 24-инчова цев, тритиеви мерни прибори — зачете Винс. — Прав си. Използвана е при убийство. Заподозреният е мъртъв. Дарение от холивудската полиция през март миналата година. — Той вдигна поглед към Марино. — Доколкото си спомням, това беше една пратка от десетина-дванадесет огнестрелни оръжия, които разчистваха от инвентара си, каквито са си щедри. Дариха ги на академията срещу безплатно обучение и консултации. Чакай да видим — каза той и продължи да скролира надолу по екрана. — Според данните тук, откакто сме я взели, само два пъти е напускала колекцията. Веднъж съм я взел аз, на осми април миналата година, за тестова стрелба на далекобойната платформа.
— Мръсен кучи син! — каза Марино, четейки през рамото на Винс.
— А вторият път я е взел доктор Еймъс, на двайсет и осми юни в три и петнайсет следобед.
— За какво?
— Може би за тестова стрелба по желатинови блокове. Нали миналото лято доктор Скарпета започна да му дава онези готварски уроци. Но той все се мотае тук, влиза, излиза, трудно ми е да си спомня. Тук пише, че я е ползвал на двадесет и осми и я е върнал същия ден в пет и петнайсет. И ако проверим датата в компютъра, ето го записа. Което означава, че аз съм я извадил от трезора, а после съм я върнал на мястото й.
— Тогава как се е озовала отново на улицата и убива хора?
— Не виждам друго обяснение, освен в тези данни да има някаква грешка — каза Винс замислено и смръщи лице.
— Може би затова е искал да провери в компютъра. Кучи син! Кой борави с дневника? Ти или който ползва оръжието? Някой друг, освен теб, работи ли с компютъра?
— Електронно аз вкарвам данните. Подаваш писмена заявка в онази тетрадка — и той посочи един дневник със спирала, оставен до телефона, — след което се разписваш при вземане на оръжието и после пак, като го върнеш, със собствения си почерк и подпис. След това аз въвеждам данните в компютъра, че съответното оръжие е било използвано и върнато в трезора. Май никога не си идвал да си поиграеш с тези играчки.
— Аз не съм оръжеен експерт. Тази част съм я оставил на теб. Проклет кучи син!
— В заявката вписващ още какъв тип оръжие искаш и за кога искаш да резервираш стрелбището и водния куршумоуловител. Мога да ти покажа.
Той взе дневника и го отвори на последната страница с данни.
— Ето го пак доктор Еймъс — каза той. — Тестова стрелба по желатинови блокове с „Таурус РТ–145“ преди две седмици. Поне този път си е направил труда да го впише. Онзи ден пак беше тук, без да се е записал.