Спомни си суровите зеленчуци, деветнадесетте пакета с моркови в хладилника в къщата на Ев и Кристин, белите ленени панталони, увити като памперс по тялото на мъртвата жена, облекло, характерно за топъл климат.
Бентън я наблюдаваше с любопитство.
— Ксантохромия на кожата — каза тя. — Жълто оцветяване, което не засяга склерата. Вероятно в резултат на каротенемия. Може и да знаем коя е жертвата.
55
Доктор Бронсън беше в своя кабинет и наместваше едно предметно стъкло на микроскопа, когато Марино почука на отворената врата.
Доктор Бронсън беше умен и компетентен, винаги изряден в колосана бяла лабораторна престилка. Той беше свестен шеф. Но не можеше да се откъсне от миналото. Продължаваше да прави всичко така, както се е правело в миналото, което важеше и за подхода му към хората. Марино се съмняваше, че доктор Бронсън си прави труда да се занимава с двойни проверки или верификация на информацията, което би трябвало да е стандартна практика в днешния свят.
Той отново почука, този път по-силно, и доктор Бронсън вдигна поглед от микроскопа.
— Заповядай, заповядай — каза той с усмивка. — На какво дължа тази чест?
Той беше човек от стария свят, приветлив и любезен, с абсолютно плешива глава и воднисти сиви очи. В пепелника на изрядно подреденото му бюро седеше изстинала лула от корен на изтравниче и в кабинета винаги се усещаше лекото ухание на ароматен тютюн.
— Поне тук, на юг, ви позволяват да пушите вътре — каза Марино, като придърпа един стол.
— А знам, че не бива — отвърна доктор Бронсън. — Жена ми постоянно ми повтаря, че ще хвана рак на гърлото или езика. Казвам й, че ако това стане, поне няма да се оплаквам много, като си отивам.
Марино си спомни, че не е затворил вратата, стана, затвори я и седна отново на стола.
— Ако ми отрежат езика или гласните струни, няма да мога много да мрънкам — каза доктор Бронсън, като че ли Марино не беше схванал шегата.
— Дошъл съм за няколко неща — започна Марино. — Първо, искаме да пуснем една проба от ДНК-то на Джони Суифт. Доктор Скарпета каза, че в папката по неговия случай трябва да има няколко ДНК-карти.
— Тя трябва да заеме моето място, знаеш ли. Не бих имал нищо против, ако тя е човекът, който седне на моя стол — каза доктор Бронсън и по тона му Марино осъзна, че най-вероятно докторът е съвсем наясно какво мислят хората.
Всички искаха той да се пенсионира. Искаха да се пенсионира още преди години.
— Аз построих това място — продължи той. — Не мога да позволя някой случаен човек да дойде и да съсипе всичко. Няма да е честно към обществото. И със сигурност няма да е честно към служителите ми — каза той, като вдигна телефона и натисна един бутон. — Поли? Донеси ми, ако обичаш, папката по случая Джони Суифт. Ще ни трябват всички съответни документи. — Слуша известно време и после каза: — Защото трябва да дадем една ДНК-карта на Пит. Нужна им е за нещо в лабораторията.
Той затвори телефона, свали си очилата и ги избърса с носна кърпичка.
— Да разбирам ли, че има някакво развитие по случая? — попита той.
— Така мисля — отвърна Марино. — Когато знаем със сигурност, вие пръв ще научите. Но за момента мога да кажа, че се появиха разни неща, по които съдим, че е много вероятно Джони Суифт да е бил убит.
— С удоволствие ще променя начина на смърт, ако го докажете. И без това не бях много доволен от този случай. Но аз трябва да се придържам към доказателствата, а при разследването не излезе нищо значимо, което да доведе към нещо сигурно. Самоубийство е по-скоро подозрение, отколкото заключение.
— Нищо значимо, с изключение на това, че пушката не е била намерена на местопрестъплението — не се сдържа да му напомни Марино.
— Знаеш ли, Пит, стават доста странни неща. Не мога да ти опиша колко пъти ми се е случвало да се появя на местопрестъпление и да видя, че семейството е съсипало цялата сцена, само за да запазят достойнството на техния близък. Особено при случаи на автоеротична асфиксия. Когато пристигна, в цялата къща няма нито едно порнографско списание или аксесоар. Същото е при самоубийствата. Семействата не искат това да се разчува или някой друг да прибере парите от застраховката, затова скриват пистолета или ножа. Способни са на какво ли не.