„Колко дълго продължаваше това?“
„Сексът ли?“
„Колко дълго ги държеше живи и правеше секс с тях?“
„Различно. Ако ми харесваше да правя секс с тях, ги държах по няколко дни. Мисля, че най-дългият период беше десет дни. Но това не се оказа добра идея, защото тя се инфектира наистина зле и беше отвратително.“
„Правеше ли им и нещо друго? Освен ослепяването и секса?“
„Експериментирах. Понякога.“
„Използвал ли си мъчения?“
„Смятам, че да избодеш нечии очи… ами…“ — отвърна Базил и сега вече съжаляваше, че го е казал.
Това отприщи цяла нова поредица от въпроси. Доктор Уесли започна с концепцията за разпознаване на доброто от злото и дали Базил разбира, че е причинил страдание на друго човешко същество. Той каза, че щом Базил съзнава какво е мъчение, тогава той е бил напълно наясно какво е вършил по времето, когато го е извършил, както и после, когато е разсъждавал върху стореното. Не го каза точно с тези думи, но смисълът беше такъв. Същата стара песен, която беше слушал и в Гейнсвил, когато психиатрите се опитваха да разберат дали е вменяем, за да се яви на процес. Не биваше да им позволява да разберат, че е. И това беше глупава грешка. Една психиатрична клиника е като петзвезден хотел в сравнение със затвора, особено ако си с доживотна присъда и седиш по цял ден в тясна клаустрофобична килия, облечен като клоун в панталони на бяло и синьо райе и оранжева тениска.
Базил стана от леглото и се протегна. Преструваше се, че не забелязва охранителната камера, закачена високо на отсрещната стена. Не биваше да признава, че понякога си представя как ще се самоубие и че любимият му метод е да си пререже вените и да гледа как кръвта му изтича бавно, капка по капка, как образува локвичка на пода, защото това би му напомнило за предишните му приятни занимания с… колко жени? Вече беше изгубил бройката. Може би осем. На доктор Уесли каза, че са осем. А дали не бяха десет?
Протегна се още малко. Използва металната тоалетна и се върна на леглото. Отвори последния брой на „Лов и риболов“ и прелисти направо на страница 52, където имаше статия за един ловец, който за пръв път използвал 22-калиброва пушка и споделяше щастливите си спомени от лов на зайци и опосуми, както и преживяванията си от един риболов в Мисури.
Тази страница 52 не беше истинската. Истинската беше откъсната и сканирана на компютър. След това, със същия шрифт и формат, в текста от списанието беше вплетено писмо. Сканираната страница беше внимателно залепена обратно в списанието, и това което изглеждаше като обикновена статия за лов и риболов, всъщност беше скрито послание, предназначено за Базил.
Надзирателите не се интересуваха от риболовните списания на затворниците. Дори не прелистваха тези скучни списания без грам насилие и секс.
Базил се мушна под завивките и се обърна на лявата си страна, по диагонал на леглото, с гръб към камерата, както правеше винаги, когато искаше да облекчи сексуалното си напрежение. После бръкна под тънкия матрак и извади куп надрани ленти плат от два чифта бели памучни боксерки, които беше раздирал цяла седмица.
Под чаршафите той отново се зае с това занимание, като хващаше със зъби парчето плат и го отдираше. После здраво завързваше всяка лента към това, което вече представляваше почти двуметрово възловато въже. Имаше достатъчно плат за още две ленти. Хващаше със зъби и раздираше. Дишаше тежко и леко се поклащаше, сякаш облекчаваше сексуалното си напрежение, а всъщност късаше и връзваше, късаше и връзваше, докато не завърза и последната лента на въжето.
62
В компютърния център на академията Луси седеше пред три огромни видео екрана и четеше имейли, които възстановяваше на сървъра.
Това, което двамата с Марино бяха открили до момента, беше, че преди да започне своята аспирантура, Джо Еймъс е поддържал връзка с някакъв телевизионен продуцент, който имал идея да направи ново крими шоу за една от кабелните телевизии. За своя принос Джо щял да получи по пет хиляди долара на епизод, при положение че шоуто излезе на екран, разбира се. Както изглежда, гениалните идеи на Джо започнали да се появяват в края на януари, по същото време, когато при едно изпитание на хеликоптер на Луси й беше прилошало, изтича до тоалетната и забрави своя „Трео“ в хеликоптера. Отначало бил по-предпазлив, просто плагиатствал възстановки. Но после станал направо нагъл и открито ги крадял, влизайки на воля в базите данни.