Луси възстанови още един имейл, този път от 10 февруари миналата година. Той беше от миналогодишната стажантка Джен Хамилтън, която се беше убола на спринцовката и заплаши да съди академията.
Уважаеми доктор Еймъс,
Слушах ви миналата нощ в радиошоуто на доктор Селф и много ме впечатли това, което казахте за Националната академия по криминалистика. Изглежда ми страхотно място, а и между другото, поздравления за аспирантурата. Това е невероятно постижение. Бих искала да ви помоля да ми помогнете да ме приемат на стаж в академията това лято. Уча молекулярна биология и генетика в Харвард и искам да стана съдебен медик, специалист по ДНК. Прилагам файл с моя снимка и личните ми данни.
Джен Хамилтън
P. S. Най-сигурният начин да се свържете с мен е на посочения адрес. Пощата ми в Харвард е защитена с файъруол и не мога да я ползвам извън университета.
— Мамка му! — изруга Марино. — Мамка му!
Луси възстанови и отвори още имейли от кореспонденцията между Джо и Джен и забеляза, че те ставаха все по-лични, после романтични, а накрая открито сладострастни. Електронната кореспонденция продължаваше през цялото време на нейния стаж в академията, като в един момент Луси стигна до имейл, който Джо й беше пратил в началото на юли и й предлагаше да прояви малко творчество при една възстановка, която щеше да се проведе във „Фермата за трупове“. Казваше й да се отбие в неговия кабинет за спринцовката и „за каквото друго се сетиш, че става да се убодеш на него.“
Луси така и не беше гледала записа на възстановката, от която имаше такива драстични последици. Всъщност не беше гледала записите на нито една възстановка. Досега не се беше интересувала.
— Как се казва? — попита тя, като ставаше все по-неспокойна.
— „Ферма за трупове“ — отвърна Марино.
Тя намери видеофайла и го отвори.
Двамата с Марино гледаха как студентите обикалят трупа на най-тлъстия мъж, когото Луси някога беше виждала. Той лежеше на земята, напълно облечен в евтин сив костюм, вероятно дрехите, с които е бил, когато се е строполил от внезапно спиране на сърцето. Трупът беше в начален стадий на разлагане. Лицето му гъмжеше от ларви.
После камерата се премести върху красива млада жена, която бръкна в джоба на сакото на мъртвеца, обърна се към камерата, извади ръката си и изпищя, че нещо я е уболо през ръкавицата.
Стиви!
Луси опита да се свърже с Бентън. Той не отговаряше. После набра телефона на леля си, но и тя не вдигаше. Обади се в лабораторията за мозъчни изследвания и доктор Сюзън Лейн вдигна телефона. Тя каза на Луси, че очаква Бентън да пристигне със Скарпета всеки момент, защото и двамата ще присъстват на скенера на пациента Базил Дженрет.
— Ще ви изпратя по имейла един видеоклип — каза Луси.
— Преди около три години сте сканирали млада пациентка на име Хелън Куинси. Чудя се дали е възможно тя да е момичето от клипа.
— Луси, знаеш, че не мога да…
— Знам, знам. Моля ви. Много е важно.
УОНК… УОНК… УОНК… УОНК…
Доктор Лейн беше поставила Кени Джампър в магнита. Правеше му структурална магнитно-резонансна томография и в лабораторията цареше обичайното оживление.
— Можеш ли да влезеш в базата данни? — обърна се доктор Лейн към своята асистентка Бет. — Виж дали сме сканирали пациентка на име Хелън Куинси. Преди около три години? Джош, продължавай — каза тя на техника. — Ще се справиш ли без мен за минутка?
— Ще опитам — отвърна той с усмивка.
Бет затрака по клавиатурата на компютъра на задния плот. Не й отне дълго да открие Хелън Куинси. Доктор Лейн продължи разговора с Луси по телефона.
— Имате ли нейна снимка? — попита Луси.
УОП… УОП… УОП… УОП…
Звукът от градиентите, извличащи образи, напомняше на доктор Лейн за сонар в подводница.
— Само на мозъка й. Не снимаме пациентите.
— Погледнахте ли видеоклипа, който ви изпратих? Може би ще се сетите нещо.
Луси говореше неспокойно, разочаровано.
ТАП-ТАП-ТАП-ТАП-ТАП…
— Изчакай така. Но не знам какво очакваш от мен, като го видя — каза доктор Лейн.
— Може би ще си я спомните? Вие сте работели там преди три години, нали? Може би вие или ваш колега я е сканирал. Джони Суифт е бил аспирант там по същото време. Може да я е преглеждал. Да е виждал снимките от скенера.