— За двете момчета… — каза Реба, а маската й се мърдаше върху брадичката, докато говореше. — Според мен главите им са били разбити. Но това не е по моята част. Има и едни смесени останки. Изглеждат ми голи, но вътре има и дрехи. Не върху телата, а в ямите. Сякаш са хвърлили жертвите си там, а после са хвърлили и дрехите им вътре.
— Очевидно е убил повече жени, отколкото е признал — каза Бентън, докато Реба отваряше хартиения плик. — Някои е нагласил в шокиращи пози, а други е заровил.
Тя поднесе отворения плик към Скарпета и Бентън видя вътре шнорхел и една мръсна розова маратонка, детски размер.
— Чифт е с онази върху матрака — каза Реба. — Тази я намерихме в дупката, където предполагахме, че има още тела. Но вътре нямаше нищо, освен това Луси ги намери. Нямам и идея какво означават.
— Аз, уви, имам — каза Скарпета, като взе в ръце шнорхела и розовата обувка, представяйки си как дванадесетгодишната Хелън седи в тази дупка и пръстта я засипва, а шнорхелът е единственият й начин да диша, докато чичо й я измъчва.
— Има много начини да измъчваш едно дете, може да го затвориш в багажника на колата, или в някое тъмно мазе, или да го погребеш живо, като му оставиш само една тръба, през която да диша — започна да изрежда Скарпета, а Реба я гледаше и не вярваше на ушите си.
— Нищо чудно, че се е превърнала във всички тези хора — каза Бентън, вече не така непоклатим, както преди. — Гадно копеле!
Реба извърна глава и мъчително преглътна. После се овладя и започна да сгъва горния край на плика бавно и старателно.
— Е — каза тя, като се прокашля, — имаме студени напитки. Не сме пипали нищо. Не сме отваряли торбите за смет в ямата със Снупи, но по вида им и по миризмата съдя, че в тях има човешки части. Едната е леко скъсана и може да се види нещо като червена коса, къносана. А също ръка в ръкав. Мисля, че тази е облечена. Останалите със сигурност не са. Предлагаме диетична Кола, „Гаторейд“35 и вода. Приемам поръчки. Или, ако искате нещо друго, ще изпратим някого. А може би няма.
Тя погледна към задната част на къщата, към ямите. Продължаваше да преглъща трудно и да мига несвойствено бързо, а долната й устна трепереше.
— Мисля, че никой от нас не е подходящ за обществено заведение точно в момента — допълни тя, като отново си прочисти гърлото. — Май не е много добра идея да влезем в „Севън-Илевън“ с тази миризма по нас. Само дето не виждам как… ако е извършил всичко това… как ще го пипнем. Трябва да постъпят с него по абсолютно същия начин, както той е постъпил с нея! Да го погребат жив, само че без да му дават проклетия шнорхел! И да му отрежат топките!
— Хайде да се приготвим — каза Скарпета на Бентън.
Двамата разгънаха защитните облекла и започнаха да се обличат.
— Няма начин да го докажем — каза Реба. — Никакъв начин.
— Не бъди толкова сигурна — отвърна Скарпета, подавайки на Бентън калцуните. — Оставил е много улики, не е мислил, че един ден може да дойдем да ги търсим.
Двамата с Бентън покриха главите си с шапки и докато слизаха надолу по разнебитените стълби, си слагаха ръкавици и маски на лицата.