— Я се виж само — каза Стиви, когато Луси излезе от банята, облечена и унила, в много по-лошо настроение отпреди няколко минути. — Приличаш на таен агент. Наистина си страхотна. Искам да бъда точно като теб.
— Не ме познаваш.
— След снощи знам достатъчно — каза Стиви, като мереше Луси с поглед от горе до долу. — Кой не би искал да бъде като теб? Сякаш не де страхуваш от нищо. Така ли е?
Луси се наведе и оправи чаршафите около тялото на Стиви, като я зави до брадичката. Лицето на Стиви се промени, тя се стегна и заби поглед в леглото.
— Извинявай, не исках да те обидя — промълви тихо, а бузите й почервеняха.
— Тук е студено. Завих те защото…
— Няма нищо. И друг път се е случвало — рече Стиви, като вдигна поглед, а очите й бяха бездънна бездна от страх и тъга. — Намираш ме грозна, нали? Грозна и дебела. Вече не ме харесваш, на дневна светлина.
— Ти си всичко друго, но не грозна и дебела — каза Луси. — И много те харесвам. Просто… По дяволите, съжалявам. Не исках да…
— Не се изненадвам. Защо някой като теб ще хареса такава като мен? — рече Стиви, стана и се загърна изцяло с одеялото. — Можеш да имаш всеки. Признателна съм ти. Благо даря. Няма да кажа на никого.
Луси остана безмълвна. Стиви взе своите дрехи от хола и се облече, като през цялото време трепереше, а устните й леко потръпваха.
— За бога, Стиви, моля те, не плачи!
— Поне ме наречи с точната дума!
— Какво искаш да кажеш?
Стиви я погледна с огромни, потъмнели и уплашени очи и каза:
— Искам да си тръгвам, моля. Няма да кажа на никого Благодаря, много съм признателна.
— Какво ти става, защо говориш така? — недоумяваше Луси.
Стиви взе своето дълго черно палто с качулка и го облече, Луси я наблюдаваше през прозореца как се отдалечава под сипещия се сняг, а дългото й черно палто се поклащаше около високите й черни ботуши.
9
Половин час по-късно Луси закопча ципа на скиорското си яке и пъхна пистолета и два пълнителя в един от джобовете.
После заключи входната врата на къщата и докато слизаше по заснежените дървени стъпала към улицата, си мислеше за Стиви и нейното необяснимо поведение. Почувства се виновна. Замисли се и за Джони и отново се почувства виновна, спомняйки си Сан Франциско, когато той я беше завел на вечеря и я беше уверил, че всичко ще е наред, „Ще се оправиш“ — обеща той.
„Не мога да живея така“ — отвърна тя.
Беше женската вечер в „Мека“ на Маркет Стрийт и ресторантът беше пълен с жени, привлекателни жени, които изглеждаха щастливи, уверени и доволни от себе си. Луси почувства, че привлича любопитни погледи, и това я обезпокои както никога дотогава.
„Искам да направя нещо по въпроса веднага. — Виж на какво приличам.“
„Луси, изглеждаш страхотно.“
„Не съм била толкова дебела, откакто бях на десет.“
„Ако спреш да вземаш лекарството…“
„От него ми се гади и се чувствам изморена.“
„Не бива да действаш прибързано, имай търпение. Довери ми се.“
Той беше се взрял в очите й на светлината на свещите и тя завинаги щеше да запомни лицето, му в онзи миг и погледът, с който я гледаше. Беше красив, с изящни черти и необикновени тигрови очи. Нищо не можеше да скрие от него. Той знаеше всичко за нея.
Чувството за самота и вина не я напускаше, докато вървеше на запад по заснежения тротоар покрай залива Кейп Код. Беше избягала. Спомни си как беше научила за смъртта му по възможно най-недопустимия начин — от радиото.
„Известен лекар е намерен застрелян в апартамент в Холивуд. Според източници, близки до разследването, вероятно става дума за самоубийство…“
Нямаше кого да попита. Никой не знаеше, че познава Джони, а тя не познаваше нито брат му Лоръл, нито приятелите им, така че към кого можеше да се обърне?
Мобилният й телефон завибрира.
— Къде си? — попита Бентън.
— В една снежна буря в Провинстаун. Всъщност не бе съвсем буря, вече понамалява — отвърна тя, като се чувстваше малко замаяна, с лек махмурлук.
— Нещо интересно?
Луси се сети за снощи и се почувства объркана и засрамена, а на Бентън каза:
— Само това, че не е бил сам, когато е бил тук за последно през седмицата преди да умре. Явно е дошъл веднага след операцията, а после е заминал за Флорида.
— Лоръл бил ли е с него?
— Не.
— Как се е справял сам?
— Както споменах, изглежда не е бил сам.
— Кой ти каза?
— Един барман. По думите му той се е запознал с някого.
— Знаем ли с кого?
— С една жена. Много по-млада от него.