— Името й?
— Джен, не знам фамилия. Джони е бил разстроен след операцията, която, както знаеш, не е била много успешна. Хората правят какви ли не неща, когато са уплашени и са загубили вяра в себе си.
— Ти как си?
— Добре — излъга тя.
Беше страхливка. Беше егоистка.
— Май не е добре. Не се обвинявай за случилото се с Джони.
— Аз избягах. Не направих нищо.
— Защо не прекараш малко време с нас? Кей ще бъде тук цяла седмица. Ще се радваме да те видим. Освен това ще можем да поговорим — предложи Бентън, психологът.
— Не искам да я виждам. Намери начин да й го обясниш.
— Луси, не може да продължаваш да постъпваш така с нея.
— Не искам никого да нараня — каза тя и отново се сети за Стиви.
— Тогава й кажи истината. Толкова е просто.
— За какво ми се обади? — смени тя темата изведнъж.
— Искам да провериш нещо възможно най-бързо — отвърна той. — Обаждам се от сигурен телефон.
— Аз също, освен ако някой наоколо не разполага със система за прихващане на сигнала. Казвай.
И той й разказа за едно убийство, извършено вероятно в някакъв магазин за коледни играчки, може би в региона на Лас Олас, преди около две години и половина. Разказа й всичко, което чу от Базил Дженрет. Допълни, че Скарпета не се сеща за подобен случай, но тогава тя не е работила в южна Флорида.
— Информацията е от един социопат — поясни той. — Така че може да ни е пратил за зелен хайвер.
— Предполагаемата жертва в коледния магазин с извадени очи ли е била?
— Не ми каза. А и аз не исках да навлизам в подробности преди да сме проверили тази история. Можеш ли да я пуснеш през базата данни HIT8 да видим дали ще излезе нещо?
— Ще започна още в самолета — каза тя.
10
Часовникът на стената над етажерката с книги показваше дванадесет и половина на обяд и адвокатът на едно момче, което по всяка вероятност беше убило новороденото си братче, преглеждаше спокойно документите по делото от другата страна на бюрото на Кей Скарпета.
Дейв беше млад, мургав и добре сложен мъж, от онези, чиито иначе неправилни черти се съчетаваха по един доста приятен начин. Той беше известен със своите темпераментни защитни речи в областта на малпрактиката, и когато идваше в академията, секретарките и студентките все си намираха повод да минават покрай кабинета на Скарпета, с изключение на Роуз, разбира се. Тя беше секретарка на Скарпета от петнадесет години, отдавна беше надхвърлила пенсионна възраст и не се поддаваше особено на мъжкия чар, освен на Марино — вероятно единственият мъж, чието внимание тя с удоволствие приемаше. Скарпета вдигна телефона, за да я попита къде е той. Трябваше да е тук за срещата.
— Опитах да се свържа с него снощи — информира я Скарпета по телефона. — Няколко пъти.
— Ще пробвам да го открия — каза Роуз. — Напоследък се държи малко странно.
— Не само напоследък.
Дейв беше отметнал глава назад и четеше доклада от аутопсията през очила с рогови рамки, паднали ниско на носа му.
— Последните няколко седмици е дори още по-зле. Имам усещането, че е замесена жена.
— Виж дали ще го намериш.
Затвори телефона и погледна през бюрото да види дали Дейв е готов да й зададе своите предубедени въпроси относно поредната трудна смърт, с която срещу солиден хонорар смяташе да се справи. За разлика от повечето полицейски участъци, които търсеха помощта на експертите от академията, адвокатите обикновено плащаха, и като правило тези, платежоспособните, представляваха хора, които бяха абсолютно виновни.
— Марино няма ли да дойде? — попита той.
— Опитваме се да го открием.
— След по-малко от час ще вземам показания — каза той. И като прелисти една страница от доклада, добави: — В крайна сметка всичко води до заключението за удар и нищо повече.
— Не мога да кажа това в съда — рече Скарпета, като разлистваше доклада и четеше подробностите от една аутопсия, която не беше извършила. — Принципно субдуралец хематом може да се получи в резултат от удар, в конкретния случай предполагаемото падане от кушетката върху теракота, но е много малко вероятно; по-вероятната причина е някакво силно разтърсване, което е довело до сътресение на мозъка, субдурален кръвоизлив и поражения в гръбначния мозък.
— Но за кръвоизлива в ретината сме единодушни, че може да е резултат от травма, като например удрянето на главата в пода, нали?
— Не и при такова кратко падане. Повтарям, по-вероятната причина е рязкото разтърсване на главата напред-назад. Точно както е казано в доклада.
— Не ми помагаш много, Кей.
— Ако не искаш безпристрастно мнение, намери си друг експерт.