— Ти ли работи по случая?
— Не. Не бях в града. Случаят все още не е приключен, защото тогава холивудската полиция сметнала, че може да има и нещо друго и заподозрели Лоръл.
— Кой е Лоръл?
— Братът на Джони Суифт, еднолични близнаци са. Но нямало никакви доказателства и всичко се разминало. И после някой ми телефонира вкъщи в петък, към три сутринта — доста странно телефонно обаждане, което проследихме до монетен телефон в Бостън.
— Имаш предвид Масачузетс?
— Точно така.
— Мислех, че номерът ти не е в указателя.
— Не е.
Марино измъкна от задния джоб на дънките си сгънато парче откъсната кафява хартия и го отвори.
— Ще ти прочета какво каза този тип, записал съм си го дума по дума. Нарече се Бор.
— Бор ли? Като дървото? — попита тя, като внимателно изучаваше лицето му, за да разбере дали не я будалка с цел да й се присмее.
Напоследък често го правеше.
— Той просто каза: „Аз съм Бор. За присмех им прати и наказание.“ Каквото и да означава това. После каза: „Не случайно някои неща липсваха при огледа у Джони Суифт и ако имате поне малко мозък, хубаво ще се вгледате в това, което се случи с Крисчън Крисчън. Нищо не е случайно. По-добре питай Скарпета, защото Божията ръка ще смаже всички перверзници, включително онази мръсна лесбийка племенницата й.“
— Сигурен ли си, че точно това е казал? — попита Скарпета, без да позволи гласът да издаде чувствата й.
— На фантаст ли ти приличам?
— Какво е това „Крисчън Крисчън“?
— Откъде да знам. Явно не очакваше да го питам как се пише. Говореше тихо, като човек, който нищо не чувства, някак монотонно, и после затвори.
— Спомена ли Луси по име или само…
— Предадох ти точно какво каза — прекъсна я той. — Нямаш друга племенница, нали? Значи е имал предвид Луси. А „БОР“ вероятно означава „Божията ръка“, ако не си се сетила. С две думи, свързах се с холивудската полиция и те ни помолиха да разгледаме случая Джони Суифт възможно най-скоро. Изглежда има нещо гнило в доказателствата, че е застрелян от разстояние, и то близко. Е, или е едното или другото, нали?
— Да, ако е имало само един изстрел. Но нещо май не се връзва. Имаме ли представа кой е Крисчън Крисчън? И въобще за човек ли говорим?
— От компютърните проверки досега няма нищо полезно.
— Защо ми казваш едва сега? Тук съм от два дни.
— Бях зает.
— Щом си получил такава информация, не би трябвало да отлагаш — рече тя възможно най-спокойно.
— Точно ти не ме обвинявай в задържане на информация.
— Какво имаш предвид? — попита тя озадачена.
— Трябва да си по-внимателна. Само това ще ти кажа.
— Не ми помагаш с тези твои загадки, Марино.
— Щях да забравя. От Холивуд се интересуват какво е професионалното мнение на Бентън по този въпрос — добави той, сякаш току-що се беше сетил и въобще не му пукаше.
Но както винаги, не успя да скрие истинските си чувства към Бентън Уесли.
— Нека го потърсят за оценка на случая — отвърна тя. — Аз не мога да говоря от негово име.
— Искат той да каже дали този Бор не е някой луд, който си прави шега, но ще е малко трудно, при положение че разговорът не е записан и може да съди само по моите драсканици върху парче хартия.
После стана от стола и при вида на огромното му тяло тя отново се почувства дребна и незначителна. Марино взе своя безполезен шлем и си сложи слънчевите очила. През целият разговор не беше я погледнал нито веднъж, а сега изобщо не виждаше очите му. Не виждаше какво се крие в тях.
— Незабавно ще се заема със случая — каза тя, докато той се отправяше към вратата. — Ако искаш да го прегледаме после заедно.
— Става.
— Защо не дойдеш вкъщи?
— Става — отново рече той. — В колко часа?
— Седем.
2
В скенерната зала Бентън Уесли наблюдаваше своя пациент през плексигласова преграда. Светлината приглушено падаше над плота, обикалящ цялата зала, работеха множество видеомонитори, а ръчният му часовник беше оставен върху куфарчето. Беше му студено. След няколко часа в лабораторията за мозъчни изследвания дори костите му бяха изстинали, или поне така се чувстваше.
Пациентът беше заведен с идентификационен номер, но имаше име. Казваше се Базил Дженрет — леко неспокоен и много умен тридесет и три годишен маниакален убиец. Бентън избягваше термина „сериен убиец“. Беше изтъркан от употреба и не вършеше никаква работа, освен да намекне, че посоченият е убил трима или повече души в даден период от време. Думата „сериен“ означаваше нещо, което се повтаря епизодично. Тя не даваше никаква информация за мотивите или психичното състояние на насилника, а когато Базил Дженрет е тръгнал да убива, той е бил вманиачен. Не е можел да спре.