Еймъс се приближи до нея с много сериозен и важен вид.
— Не — рече той. — Но трябва да запомните едно: може да разпознаете самоубийството от убийството по това, че при самоубийството човекът разрязва корема си надлъжно и после реже нагоре, правейки класическия L-разрез, който наблюдаваме при харакири. И който не виждаме на тази снимка.
Той насочи вниманието на студентите към интерактивната бяла дъска.
Скарпета засега се сдържаше.
— Ще е малко трудно да се постигне това при убийство — добави той.
— Този няма L-разрез.
— Именно — каза той. — Кой е „за“ убийство?
Няколко студенти вдигнаха ръце.
— Аз също съм „за“ — рече той уверено.
— За колко време би умрял?
— В такава ситуация може да се оживее няколко минути, но кръвта изтича наистина бързо. Доктор Скарпета, мога ли да ви видя за минута. Извинете за прекъсването — обърна се той към студентите.
Двамата излязоха в коридора.
— Какво има? — попита тя.
— Става въпрос за възстановката, която е насрочена за днес късно следобед — каза той. — Искам да я поукрася малко.
— И това не можеше да почака да си свърша часа?
— Ами надявах се да убедиш някой от студентите да участва. Те биха направили всичко, за което ги помолиш.
Тя пренебрегна ласкателството.
— Попитай ги дали някой от тях има желание да помогне за възстановката, но не разкривай подробностите пред цялата група.
— За какви подробности говорим по-точно?
— Мислех си за Джени. Може би ще й позволиш да пропусне часа ти в три, за да ми помогне?
Джени беше красивата студентка, която го беше попитала дали случаят с коремния разрез е бил негов.
Скарпета неведнъж ги беше виждала заедно. Джо беше сгоден, но това изглежда не го спираше да се сближава с привлекателни студентки, въпреки че в академията не се гледаше с добро око на такова поведение. Засега не бяха го хващали в неоспорима злоупотреба със служебното положен ние, но Скарпета щеше да е доволна. С удоволствие би се отървала от него.
— Ще я използваме за ролята на престъпника — заобяснява той тихо и въодушевено. — Тя изглежда толкова невинна, толкова сладка. Ще влизат по двама студенти наведнъж и ще работят по версия за убийство, жертвата е застреляна многократно, докато е в тоалетната. Всичко става в мотелска стая, разбира се, и Джени е потресена, в истерия. Тя е дъщерята на убития. Да видим дали студентите ще се хванат.
Скарпета мълчеше.
— Разбира се, ще има и няколко полицаи на местопрестъплението. Да речем, ще оглеждат мястото, приемайки, че убиецът е избягал. Идеята е да видим дали някой ще прояви достатъчно съобразителност да се сети, че тази млада красавица може би не е извън подозрение и може би именно тя е застреляла татенцето, докато ака. И знаеш ли какво? Така е, Но никой не я подозира, така че тя изважда пистолет и започва да стреля, при което я убиват. И… завеса! Класическа сцена на самоубийство с помощта на полицията.
— Можеш сам да попиташ Джени след часа — каза Скарпета, като същевременно се мъчеше да се сети защо този сценарий й звучеше познато.
Джо беше маниак на тема възстановки, едно нововъведение на Марино, което всъщност представляваше разиграване на изключително тежки престъпления с цел да се покажат реалните рискове и грозните подробности при една истинска смърт. Понякога й се струваше, че за Джо щеше да е по-добре да зареже съдебната патология и да продаде душата си на Холивуд. Ако имаше душа. Сценарият, който току-що бе изложил, й напомняше за нещо.
— Супер е, нали? — рече той. — Може да се случи и в реалния живот.
Тогава си спомни. Беше се случило в реалния живот.
— Имахме подобен случай във Вирджиния — сподели тя. — Когато бях завеждащ.
— Така ли? — рече той учудено. — Май няма нищо ново под слънцето.
— Между другото, Джо, при повечето случаи на сепуку, или харакири, ако искаш, причината за смъртта е инфаркт, който се дължи на внезапния сърдечен колапс, който от своя страна се дължи на внезапното спадане на вътрекоремното налягане, което пък се дължи на внезапното изкормване. А не на кръвозагуба.
— Твой ли беше случаят? Онзи на дъската? — попита той.
— Мой и на Марино. Преди много години. И още нещо — добави тя. — Самоубийство е, а не убийство.
12
Самолетът чесна летеше на юг със скорост съвсем малко под Мах–1, а Луси качваше файлове на виртуална частна мрежа, която беше така добре защитена зад файъруол, че дори Вътрешна сигурност не можеше да я пробие.
Или поне Луси смяташе, че нейната информационна инфраструктура беше сигурна. Тя вярваше, че никой хакер, дори правителството, не можеше да проследи предаването на поверителна информация, генерирана от системата за управление на база данни, която посветените наричаха с акронима HIT. Тя сама беше създала и разработила системата. Правителството не знаеше за нея, беше сигурна в това. Всъщност съвсем малко хора знаеха, и в това беше сигурна. HIT беше нейна собственост и лесно можеше да я продаде, но нямаше нужда от парите, тъй като беше натрупала своето състояние преди години от разработка на други софтуерни продукти най-вече същите търсачки, които сега пускаше в киберпространството, за да види какви случаи на насилствена смърт са регистрирани в бизнес средите в южна Флорида.