— Това ще си ти днес следобед — каза той.
— Надявам се не буквално — изкокетничи тя.
— А това е пистолетът ти — продължи той, като погледна оръжието пред нея. — Къде предлагаш да го скриеш?
Джени погледна снимката, без да се притеснява от гледката, и попита:
— А тя къде го е крила?
— Не можеш да видиш на снимката — отвърна той. — В една книга, което, между другото, би трябвало да направи впечатление на някого. Предполага се, че е намерила баща си мъртъв, обажда се на 911, отваря на полицаите, когато пристигат, и през цялото време държи книгата си. Тя е В истерия, не е излизала от къщата, защо тогава ще се разхожда наляво-надясно с книга в ръка?
— Това искате от мен.
— Пистолетът ще бъде в книгата. В един момент ти посягаш за кърпички, защото си цялата в сълзи и така нататък, изваждаш пистолета и започваш да стреляш.
— Нещо друго?
— А после ще те убият. Гледай да изглеждаш добре.
Тя се усмихна:
— Нещо друго?
— Начинът, по който е облечена — каза той и я погледна, като се опита да й каже с очи какво иска.
Джени разбра.
— Нямам точно същите дрехи — отвърна тя в ролята на малка палавница, която се прави на наивна.
Беше всичко друго, но не и наивна. Сигурно се чукаше още от детската градина.
— Е, гледай поне да са приблизително същите. Панталонки, тениска, без обувки или чорапи.
— И бельо не е носела, както виждам.
— Ами значи без бельо.
— Има вид на мръсница.
— Тогава изглеждай като мръсница — каза той.
Джени се засмя.
— Всъщност ти си си мръсница, нали? — каза той като Я пронизваше със своите малки тъмни очи. — Ако не си, ще намеря някоя друга. За тази възстановка е нужна мръсница.
— Не ви трябва друга.
— Така ли?
— Така.
После се обърна и погледна към затворената врата, сякаш се опасяваше, че някой може да влезе. Той не каза нищо.
— Може да загазим — рече тя.
— Няма.
— Не искам да ме изхвърлят.
— Искаш да бъдеш следовател, като пораснеш, така ли?
Тя кимна, като го гледаше в очите и си играеше многозначително с най-горното копче на униформената блуза. Изглеждаше добре в нея. Харесваше му как я изпълва.
Вече съм пораснала.
— Ти си от Тексас — каза той, като се наслаждаваше как изпълва блузата, как плътно е прилепнал панталонът й. — В Тексас всичко е пищно, нали?
— Намеци ли ми правите, доктор Еймъс? — провлече тя по тексаски.
Представяше си я мъртва. Представяше си я да лежи мъртва на земята в локва кръв. Представяше си я гола върху металната маса. Една от заблудите в живота е, че мъртвите тела не могат да бъдат секси. Но голото тяло си е голо тяло ако човекът е привлекателен и не е бил мъртъв дълго време. Ако някой мъж твърди, че никога не си е фантазирал за хубава жена, която е мъртва, значи лъже. Полицаите закачваха снимки на хубавите жертви по дъските си. Мъжете съдебни медици изнасяха лекции на полицаите и им показваха снимки, като нарочно избираха такива, които ще им харесат. Джо беше виждал всичко това. Знаеше как работи схемата.
— Ако се справиш добре на възстановката и изглеждаш хубава, като те убият — каза той на Джени — ще ти направя вечеря. Аз съм изтънчен познавач на вина.
— Но сте и сгоден.
— Тя е на конференция в Чикаго. Може би ще я затрупа снегът там.
Джени стана. Погледна часовника си, а после и него.
— Коя ви беше любимка преди мен?
— Ти си специална — каза той.
13
Час преди да кацнат във Форт Лодърдейл Луси стана за поредното кафе и да отиде до тоалетната. В небето, което се виждаше през малките овални прозорци на самолета, се събираха буреносни облаци. Тя отново се настани на кожената седалка и пусна нови търсения в данъчните справки на окръг Броуърд, агенциите за недвижими имоти, вестникарските статии и каквото още се сети, за да види дали ще се появи нещо за бивш магазин за коледни играчки. Оказа се, че от средата на седемдесетте години до началото на деветдесетте мястото е било закусвалня на име „Рам Ранърс“. В продължение на две години след това е било сладоледен салон „Коко Натс“. После, през 2000 година, помещението било дадено под наем на някоя си госпожа Флори Анна Куинси, вдовица на заможен градинар озеленител от Уест Палм Бийч.
Луси отпусна леко пръсти върху клавиатурата, докато преглеждаше една статия в „Маями Хералд“ скоро след отварянето на коледния магазин. В нея се казваше, че госпожа Куинси е израснала в Чикаго, където баща й бил стоков брокер, и всяка година изпълнявал ролята на дядо Коледа в универсалния магазин „Мейсис“.
„Коледа беше най-вълшебното време в живота ни — твърдеше госпожа Куинси в статията. — Баща ми обожаваше фючърсите за дървен материал, и може би защото беше израснал в дърводобивната провинция Алберта в Канада, вкъщи имахме коледни елхи през цялата година. Големи смърчове, поставени в саксии, украсени с бели лампички и дялани фигурки. Вероятно затова ми харесва да имам коледна атмосфера около себе си през цялата година.