Той усещаше бавните силни удари на собственото си сърце и чуваше учестеното си дишане, докато държеше съществото на мушка, а после натисна спусъка и оглушителен гръм разцепи нощта. Съществото подскочи и падна неподвижно на земята. Той махна тапите за уши и се заослушва за стон или мъркане, но не чу нищо такова, само шума от далечния трафик по Саут 27 и скърцането на собствените си обувки, докато ставаше и разтърсваше изтръпналите си крака. После бавно извади гилзата, пъхна я в джоба си и тръгна през храстите. Натисна бутона и лъчът на прожектора, прикрепен към пушката, освети съществото.
Беше котка, пухкава, на райета, с подут корем. Обърна я с крак. Беше бременна и за миг той се замисли дали да не я гръмне още веднъж, но се ослуша и не долови нищо, нито звук, нито движение, нямаше никакви признаци на живот. Съществото вероятно се е промъквало към къщата в търсене на храна. Представи си как надушва храната. Ако е надушило храна, значи в къщата имаше обитатели. Замисли се върху тази възможност, докато премяташе пушката през рамо, облягайки ръката си на приклада, както дървар носи своята брадва. Погледна мъртвото същество и се сети за дяланата фигура на дърваря в Коледния магазин, онази голяма фигура до вратата.
— Глупава твар — каза той.
— Не, ти си глупавата твар — прозвуча гласът на Бог зад него.
Той се обърна. Тя стоеше цялата в черно, една черна ефирна фигура на фона на лунната светлина.
— Казах ти да не правиш повече така.
— Тук никой не може да чуе — отвърна той, като прехвърли пушката на другото си рамо и отново видя фигурата на дърваря, така ясно, сякаш стоеше пред него.
— Не ме карай да ти го повтарям.
— Не знаех, че си тук.
— Знаеш къде съм, ако аз реша, че трябва да знаеш.
— Взех ти „Лов и риболов“. Два броя. И хартия за лазерния принтер.
— Казах ти да ми вземеш общо шест, включително две „Риболов с муха“ и две „Въдичарство и риболов“.
— Откраднах ги. Трудно беше да взема шест наведнъж.
— Тогава върви пак. Защо си толкова глупав? — Тя беше Бог. Тя имаше коефициент на интелигентност сто и петдесет. — Ще правиш каквото ти кажа.
Бог беше жена, и това бе тя, нямаше друг. Тя се превърна в Бог, след като той извърши онова лошо нещо и го изпратиха далеч, много далеч, където беше студено и постоянно валеше сняг, а когато се върна, тя някакси се беше превърнала в Бог и му каза, че той е нейната ръка. Божията ръка. Бор.
Той наблюдаваше как Бог си отива и се стопява в нощта. После чу шума на двигателя, когато тя отлетя, отлетя по магистралата. И той се запита дали някога тя отново ще прави секс с него. Мислеше за това през цялото време. Откакто се превърна в Бог, отказваше да прави секс с него. Това е свят съюз, обясни му тя. Правеше секс с други хора, но не и с него, защото той беше нейната Ръка. Присмиваше му се и му казваше, че просто не можеш да правиш секс със собствената си ръка, нали така? Все едно да правиш секс със себе си. И се смееше.
— Постъпи глупаво, нали? — обърна се Бор към мъртвото бременно същество на земята.
Искаше да прави секс. Искаше му се веднага, докато гледаше мъртвото същество и го побутваше с върха на ботуша си и си мислеше за Бог и колко е прелестна гола, цялата в отпечатъци на ръце.
„Знам, че го искаш, Бор.“
„Така е. Искам.“
„Знам къде искаш да сложиш ръцете си. Права съм, нали?“
„Да.“
„Искаш да ги сложиш там, където позволявам на други хора да пипат, нали?“
„Ще ми се да не позволяваше на всеки. Да, искам да те докосвам там.“
Тя го караше да й прави червените отпечатъци на места, които той не искаше други хора да докосват, местата, където си беше сложил ръцете, когато извърши онова лошо нещо и го изпратиха далеч, на онова място, където беше студено и валеше сняг, където го сложиха в машината и пренаредиха молекулите му.
15
На другата сутрин, вторник, по небето се трупаха облаци откъм далечното море, а бременното мъртво същество лежеше вкочанено на земята, нападнато от рояк мухи.
— Виж каква я свърши. Затри си децата. Глупава твар.
Бор го побутна с върха на ботуша си. Мухите се разхвърчаха като искри. После отново се завърнаха и той наблюдаваше как се събират върху съсирената кръв по главата. Гледаше вкочаненото мъртво същество и мухите, които го лазеха. Гледаше, без ни най-малко да се притеснява от гледката. После клекна до него, достатъчно близо, за да изплаши мухите отново, и сега вече усети миризмата. Помириса смъртта, една воня, която след няколко дни щеше да е нетърпима и да се носи на акър разстояние по посока на вятъра. Мухите щяха да снесат яйцата си в раните и скоро трупът щеше да гъмжи от ларви, но и това нямаше да го притесни. Той обичаше да гледа какво причинява смъртта.