Той извади от склада една мрежа за прозорци и я постави пред желатиновата фигура, после си сложи антифоните и защитните очила. Даде знак на Джени да направи същото. После взе един пистолет „Берета 92“, модерно оръжие от неръждаема стомана с двойнодействащ спусък и тритиеви мерни прибори. Зареди пълнителя с „Голд дот“ патрони на фирмата „Спиър“, които имаха шест нареза около ръба на кухия връх, така че проектилът щеше да се разплеска звездообразно, дори след като е преминал през дебело облекло, като например четири ката дънки или кожено рокерско яке.
Различното при тази тестова стрелба щяха да бъдат следите, оставени от мрежата, през която щеше да мине куршумът преди да разкъса гърдите на господин Желе, както Джо наричаше своите желатинови макети.
Той дръпна затвора и изстреля петнадесет патрона, представяйки си, че господин Желе е Марино.
17
През прозорците на заседателната зала се виждаха палмите, които се огъваха под напора на вятъра. „Ще завали“, помисли си Скарпета. Изглежда се задаваше силна гръмотевична буря, а Марино отново закъсняваше и още не беше отговорил на обажданията й.
— Добро утро и да започваме — каза тя на колегите си. — Чака ни много работа, а вече е девет без петнадесет.
Тя мразеше да закъснява. Мразеше да закъснява и по чужда вина, а в този случай вината беше на Марино. Отново Марино. Той проваляше плановете й. Проваляше всичко.
— Довечера заминавам за Бостън — каза тя. — Освен ако по някакви неведоми пътища резервацията ми отново не се окаже отменена.
— В авиокомпаниите е такава каша — вметна Джо. — Нищо чудно, че повечето фалират.
— Помолиха ни да прегледаме един холивудски случай, вероятно самоубийство, около което обаче има странни обстоятелства — започна тя.
— Първо искам да кажа нещо — рече Винс, оръжейният експерт.
— Давай — насърчи го Скарпета, като извади от един плик няколко снимки 20х25см и започна да ги раздава на насядалите около масата.
— Преди около час някой е провел тестова стрелба в закритото стрелбище — каза Винс, като гледаше многозначително към Джо. — Не е отбелязано в графика.
— Мислех да се запиша снощи, но съм забравил — отвърна Джо. — Никой не чакаше за стрелбището.
— Трябва да се записваш предварително. Само така можем да следим…
— Изпробвах нова техника при желатина, като използвах топла вода вместо студена, за да видя дали ще се отрази на характеристиките му. Оказа се, че има разлика от един сантиметър. Добри новини. Издържа.
— Сигурно при всяко забъркване се получава разлика от плюс минус един сантиметър — каза с раздразнение Винс.
— Не можем да използваме некачествени блокове, затова постоянно проверявам характеристиките им и се опитвам да ги подобря. Налага ми се да прекарвам доста време в оръжейната лаборатория. Не че го искам.
Джо хвърли поглед на Скарпета:
— Желатинът е едно от задълженията ми.
И отново я погледна.
— Надявам се да си сложил буфери преди да започнеш да бомбардираш стената — каза Винс. — Казвал съм ти го и преди.
— Знаете правилата, доктор Еймъс — намеси се Скарпета.
Пред колегите му винаги го наричаше „доктор Еймъс“ вместо „Джо“. Показваше към него повече уважение, отколкото заслужаваше.
— Всичко трябва да се записва в дневника — добави тя. — Всяко изнесено оръжие, всеки патрон, всяка тестова стрелба. Протоколът трябва да се спазва.
— Да, госпожо.
— Има и правна страна на въпроса. Повечето от нашите случаи завършват в съда — допълни тя.
— Да, госпожо.
— Добре. А сега да се залавяме за работа — каза тя и им разказа за Джони Суифт.
Каза им, че в началото на ноември е претърпял операция на китките на ръцете, скоро след която дошъл в Холивуд, за да живее при брат си. Били са еднояйчни близнаци. В деня преди Деня на благодарността брат му Лоръл отишъл на пазар и се върнал в къщата около четири и половина следобед. След като внесъл покупките, той открил доктор Суифт мъртъв на дивана с огнестрелна рана в гърдите.
— Спомням си бегло този случай — каза Винс. — Беше в новините.
— Аз пък помня доктор Суифт много добре — рече Джо. — Често се обаждаше на доктор Селф. Веднъж, когато бях в нейното шоу, той се обади и я засипа с какви ли не въпроси и коментари за Синдрома на Туре, но аз бях съгласен с нея, че това най-често е само едно извинение за непристойно поведение. Той обаче се впусна да обяснява за някаква неврохимична дисфункция, за някакви нарушения в мозъка. Голям експерт — каза Джо саркастично.