Никой не се интересуваше от участията на Джо в шоуто на доктор Селф. Или в което и да е друго шоу.
— А гилзата и оръжието? — обърна се Винс към Скарпета.
— Според полицейския доклад Лоръл Суифт е видял една пушка на земята, на около метър зад дивана. Не е намерена гилза.
— Това е малко странно. Застрелва се в гърдите, а после успява някакси да хвърли пушката зад дивана. — Отново Джо разсъждаваше на глас. — Не виждам пушката на снимките от местопрестъплението.
— Братът твърди, че е видял пушката на пода зад дивана. Повтарям — твърди. След малко ще стигнем до това — каза Скарпета.
— Намерени ли са следи от барут по него?
— Съжалявам, че Марино не е тук, тъй като той е нашият следовател по случая и работи в тясно сътрудничество с холивудската полиция — каза Скарпета с професионален тон, без да показва какво изпитваше към него. — Знам само, че дрехите на Лоръл не са били тествани за следи от барут.
— А ръцете му?
— Имало е следи от барут, но той твърди, че е хванал брат си, разтърсил го, оцапал се е с кръв. Така че теоретично това може да обясни следите. Ето още няколко подробности. Когато е умрял, китките му са били с шини, алкохолът в кръвта 0,1 промила, а според полицейския доклад в кухнята е имало множество празни бутилки от вино.
— Сигурни ли сме, че е пил сам?
— За нищо не сме сигурни.
— Щом е имал шини на ръцете и току-що е претърпял операция, едва ли му е било много лесно да държи тежка пушка.
— Съгласна съм — каза Скарпета. — А ако не можеш да използваш ръцете си, тогава какво?
— Използваш краката.
— Възможно е. Опитах с моята 12-калиброва „Ремингтън“. Незаредена, разбира се — внесе малко хумор тя.
Беше провела експеримента сама, защото Марино не се появи. Не се обади. Не му пукаше.
— Нямам снимки от демонстрацията — продължи тя, като прояви достатъчно дипломатичност и премълча, че ги няма, защото Марино не се беше появил. — Но можем да заключим, че при изстрела пушката е отскочила назад или пък кракът му се е мръднал и я е ритнал, така че да падне зад дивана. При положение че се е самоубил. Между другото, по палците му няма охлузвания.
— Контактна рана ли е?
— Плътността на саждите по ризата му, ръбът, диаметърът и формата на раната, липсата на следи от капачката, която все още е била в тялото, говорят за контактна рана. Проблемът е, че има едно голямо несъответствие, което по мое мнение се дължи на факта, че съдебният лекар е разчитал на рентгенолог за определяне на разстоянието.
— Кой?
— Случаят е на доктор Бронсън — каза тя и няколко души изпъшкаха.
— Господи, та той е на възрастта на Папата! Кога най-сетне ще се пенсионира?
— Папата умря — прояви чувството си за хумор Джо.
— Благодаря за информацията.
— Рентгенологът е решил, че това е, цитирам, „рана от разстояние“ — продължи Скарпета. — Разстояние от поне един метър. И сега вече имаме убийство, защото няма как да държиш цевта на пушката на един метър разстояние от собствените си гърди, нали?
Няколко кликвания на мишката и върху интерактивната бяла дъска се появи дигитална рентгенова снимка на фаталната за Джони Суифт рана. Сачмите от патрона изглеждаха като дъжд от бели балончета на мъглявия фон на ребрата.
— Сачмите са се разпръснали — посочи Скарпета — и да отдадем на рентгенолога заслуженото, наистина това разпръскване отговаря на разстояние от метър, метър и двадесет, но аз лично смятам, че това, което е пред нас, е идеален пример за ефекта на билярдната топка.
Тя махна снимката от дъската и взе няколко стилописеца, различни за отделните цветове.
— Първите сачми забавят скоростта си, когато навлизат в тялото и биват ударени от тези зад тях, в резултат на което се получава рикошет и разпръскване, наподобяващо разпръскването при стрелба от разстояние — започна да обяснява тя, като рисуваше червени рикоширащи точици, удрящи сини точици подобно на билярдни топки. — По този начин се симулира рана от разстояние, а всъщност имаме контактна рана.
— Никой от съседите ли не е чул изстрел?
— Изглежда не.
— Вероятно повечето хора са били на плажа или извън града за Деня на благодарността.
— Възможно е.
— Каква е пушката и чия е била?
Единственото, което можем да кажем, е, че е дванадесети калибър, съдейки по сачмите — отвърна Скарпета. — Както изглежда, пушката е изчезнала преди да се появи полицията.
18
Ев Крисчън беше будна и седеше на матрак, почернял от това, за което вече не се съмняваше, че е кръв.